Йов 10
1 Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
| נקטה נפשי בחיי אעזבה עלי שיחי אדברה במר נפשי |
2 Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
| אמר אל-אלוה אל-תרשיעני הודיעני על מה-תריבני |
3 Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
| הטוב לך כי תעשק--כי-תמאס יגיע כפיך ועל-עצת רשעים הופעת |
4 Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
| העיני בשר לך אם-כראות אנוש תראה |
5 Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
| הכימי אנוש ימיך אם-שנותיך כימי גבר |
6 Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
| כי-תבקש לעוני ולחטאתי תדרוש |
7 При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
| על-דעתך כי-לא ארשע ואין מידך מציל |
8 Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
| ידיך עצבוני ויעשוני יחד סביב ותבלעני |
9 Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
| זכר-נא כי-כחמר עשיתני ואל-עפר תשיבני |
10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
| הלא כחלב תתיכני וכגבנה תקפיאני |
11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
| עור ובשר תלבישני ובעצמות וגידים תשככני |
12 Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
| חיים וחסד עשית עמדי ופקדתך שמרה רוחי |
13 Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
| ואלה צפנת בלבבך ידעתי כי-זאת עמך |
14 Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
| אם-חטאתי ושמרתני ומעוני לא תנקני |
15 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
| אם רשעתי אללי לי-- וצדקתי לא-אשא ראשי שבע קלון וראה עניי |
16 Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
| ויגאה כשחל תצודני ותשב תתפלא-בי |
17 Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
| תחדש עדיך נגדי ותרב כעשך עמדי חליפות וצבא עמי |
18 Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
| ולמה מרחם הצאתני אגוע ועין לא-תראני |
19 Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
| כאשר לא-הייתי אהיה מבטן לקבר אובל |
20 Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
| הלא-מעט ימי יחדל (וחדל) ישית (ושית) ממני ואבליגה מעט |
21 Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
| בטרם אלך ולא אשוב-- אל-ארץ חשך וצלמות |
22 Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
| ארץ עפתה כמו אפל--צלמות ולא סדרים ותפע כמו-אפל |
