Йов 10
1 Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
“Mwen rayi pwòp lavi m; mwen va fè tout fòs plent mwen yo parèt. Mwen va pale ak anmè ki fonse nan nanm mwen.
2 Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
Mwen va di a Bondye: ‘Pa kondane mwen! Fè m konnen poukisa W ap goumen ak mwen.
3 Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
Èske se vrèman bon pou Ou ta oprime; pou meprize zèv men Ou yo e pou Ou gade ak favè, manèv a mechan yo?
4 Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
Èske zye Ou fèt ak chè? Oswa èske Ou wè kon yon nonm wè?
5 Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
Èske jou Ou yo tankou jou a moun mòtèl, oswa ane Ou yo tankou ane a yon nonm,
6 Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
pou Ou ta dwe chache koupabilite mwen e fè rechèch dèyè peche m?
7 При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
Malgre Ou konnen mwen pa koupab, sepandan, nanpwen ki ka livre m sòti nan men Ou.’”
8 Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
“Se men Ou ki te fòme mwen nèt. Konsa, èske Ou ta detwi mwen?
9 Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
Sonje, souple, ke Ou te fè m kon ajil. Èske Ou ta fè m retounen pousyè ankò?
10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
Èske se pa tankou lèt ke Ou te vide mwen e fè m kaye tankou fwomaj?
11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
Ou te abiye mwen ak po avèk chè e koude mwen ansanm nan zo ak gwo venn.
12 Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
Ou te ban mwen lavi avèk lanmou dous Ou. Se swen Ou ki te konsève lespri m.
13 Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
Malgre bagay sila yo, Ou te kache yo nan kè Ou. Mwen konnen ke sa a se avèk ou:
14 Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
si m peche, alò, Ou mete tach sou mwen. Ou pa ta akite m de koupabilite mwen.
15 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
Si mwen mechan, malè a mwen! Epi si mwen jis, toujou, menm dwe leve tèt mwen. Mwen chaje ak wont, e byen rekonnesan a mizè mwen.
16 Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
Si tèt mwen ta vin leve wo, Ou ta fè lachas dèyè m tankou yon lyon; epi ankò, Ou ta montre pouvwa Ou kont mwen.
17 Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
Ou renouvle temwayaj Ou kont mwen, e ogmante kòlè Ou vè mwen. Dezas monte anwo dezas sou mwen.”
18 Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
“Alò, poukisa Ou te fè m sòti nan vant manman m? Pito ke m te mouri e pa t gen zye ki te wè m!
19 Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
Mwen te dwe tankou mwen pa t janm te egziste, kon yon pote sòti nan vant pou rive nan tonbo.
20 Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
Èske jou m yo pa kout? Rete! Ralanti sou mwen pou m kab jwenn yon ti kras kè kontan,
21 Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
avan ke m ale—pou mwen pa tounen nan andwa tenèb ak gwo fènwa!
22 Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
Nan peyi sa a ki dezole nèt tankou tenèb la, nan fon lonbraj san fòm nan, e ki klere tankou fènwa a.”
