Йов 10
1 Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
Mon âme est ennuyée de ma vie; je m'abandonnerai à ma plainte, je parlerai dans l'amertume de mon âme.
2 Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
Je dirai à Dieu: Ne me condamne point; montre-moi pourquoi tu plaides contre moi?
3 Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
Te plais-tu à m'opprimer, et à dédaigner l'ouvrage de tes mains, et à bénir les desseins des méchants?
4 Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
As-tu des yeux de chair? vois-tu comme voit un homme [mortel]?
5 Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
Tes jours sont-ils comme les jours de l'homme [mortel?] tes années sont-elles comme les jours de l'homme?
6 Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
Que tu recherches mon iniquité, et que tu t'informes de mon péché!
7 При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
Tu sais que je n'ai point commis de crime, et qu'il n'y a personne qui me délivre de ta main.
8 Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
Tes mains m'ont formé, et elles ont rangé toutes les parties de mon corps; et tu me détruirais!
9 Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
Souviens-toi, je te prie, que tu m'as formé comme de la boue, et que tu me feras retourner en poudre.
10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
Ne m'as-tu pas coulé comme du lait? et ne m'as-tu pas fait cailler comme un fromage?
11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
Tu m'as revêtu de peau et de chair, et tu m'as composé d'os et de nerfs.
12 Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
Tu m'as donné la vie, et tu as usé de miséricorde envers moi, et [par] tes soins continuels tu as gardé mon esprit.
13 Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
Et cependant tu gardais ces choses en ton cœur; mais je connais que cela était par-devers toi.
14 Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
Si j'ai péché, tu m'as aussi remarqué; et tu ne m'as point tenu quitte de mon iniquité.
15 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
Si j'ai fait méchamment, malheur à moi! si j'ai été juste, je n'en lève pas la tête plus haut. Je suis rempli d'ignominie; mais regarde mon affliction.
16 Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
Elle va en augmentant; tu chasses après moi, comme un grand lion, et tu y reviens; tu te montres merveilleux contre moi.
17 Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
Tu renouvelles tes témoins contre moi, et ton indignation augmente contre moi. De nouvelles troupes toutes fraîches [viennent] contre moi.
18 Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
Et pourquoi m'as-tu tiré de la matrice? que n'y suis-je expiré, afin qu'aucun œil ne m'eût vu!
19 Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
Et que j'eusse été comme n'ayant jamais été, et que j'eusse été porté du ventre [de ma mère] au sépulcre!
20 Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
Mes jours ne sont-ils pas en petit nombre? Cesse donc et te retire de moi, et [permets] que je me renforce un peu.
21 Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
Avant que j'aille au lieu d'où je ne reviendrai plus; en la terre de ténèbres, et de l'ombre de la mort;
22 Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
Terre d'une grande obscurité, comme [étant] les ténèbres de l'ombre de la mort, où il n'y a aucun ordre, et où rien ne luit que des ténèbres.
