Йов 10
1 Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
Mon âme est dégoûtée de la vie! Je donnerai cours à ma plainte, Je parlerai dans l’amertume de mon âme.
2 Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
Je dis à Dieu: Ne me condamne pas! Fais-moi savoir pourquoi tu me prends à partie!
3 Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
Te paraît-il bien de maltraiter, De repousser l’ouvrage de tes mains, Et de faire briller ta faveur sur le conseil des méchants?
4 Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
As-tu des yeux de chair, Vois-tu comme voit un homme?
5 Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
Tes jours sont-ils comme les jours de l’homme, Et tes années comme ses années,
6 Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
Pour que tu recherches mon iniquité, Pour que tu t’enquières de mon péché,
7 При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
Sachant bien que je ne suis pas coupable, Et que nul ne peut me délivrer de ta main?
8 Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
Tes mains m’ont formé, elles m’ont créé, Elles m’ont fait tout entier… Et tu me détruirais!
9 Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
Souviens-toi que tu m’as façonné comme de l’argile; Voudrais-tu de nouveau me réduire en poussière?
10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
Ne m’as-tu pas coulé comme du lait? Ne m’as-tu pas caillé comme du fromage?
11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
Tu m’as revêtu de peau et de chair, Tu m’as tissé d’os et de nerfs;
12 Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
Tu m’as accordé ta grâce avec la vie, Tu m’as conservé par tes soins et sous ta garde.
13 Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
Voici néanmoins ce que tu cachais dans ton cœur, Voici, je le sais, ce que tu as résolu en toi-même.
14 Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
Si je pèche, tu m’observes, Tu ne pardonnes pas mon iniquité.
15 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
Suis-je coupable, malheur à moi! Suis-je innocent, je n’ose lever la tête, Rassasié de honte et absorbé dans ma misère.
16 Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
Et si j’ose la lever, tu me poursuis comme un lion, Tu me frappes encore par des prodiges.
17 Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
Tu m’opposes de nouveaux témoins, Tu multiplies tes fureurs contre moi, Tu m’assailles d’une succession de calamités.
18 Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
Pourquoi m’as-tu fait sortir du sein de ma mère? Je serais mort, et aucun œil ne m’aurait vu;
19 Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
Je serais comme si je n’eusse pas existé, Et j’aurais passé du ventre de ma mère au sépulcre.
20 Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
Mes jours ne sont-ils pas en petit nombre? Qu’il me laisse, Qu’il se retire de moi, et que je respire un peu,
21 Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
Avant que je m’en aille, pour ne plus revenir, Dans le pays des ténèbres et de l’ombre de la mort,
22 Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
Pays d’une obscurité profonde, Où règnent l’ombre de la mort et la confusion, Et où la lumière est semblable aux ténèbres.
