Йов 10
1 Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
Mon âme est dégoûtée de la vie, je veux donner un libre cours à mes plaintes, parler dans l’amertume de mon cœur.
2 Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
Je dirai à Dieu: "Ne me traite pas en criminel, fais-moi connaître tes griefs contre moi."
3 Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
Prends-tu plaisir à accabler, à repousser l’œuvre de tes mains, tandis que tu favorises de ta lumière les desseins des méchants?
4 Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
As-tu des yeux de chair? Vois-tu de la même façon que voient les hommes?
5 Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
Tes jours sont-ils comme les jours des hommes? Tes années sont-elles comme celles des mortels,
6 Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
pour que tu recherches mes fautes et t’enquières de mes péchés?
7 При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
Tu sais pourtant que je ne suis pas coupable, et que nul ne peut se sauver de ta main.
8 Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
Ce sont tes mains qui ont pris soin de me former, de me façonner de toutes pièces, et tu me détruirais!
9 Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
Souviens-toi que tu m’as pétri comme de l’argile, et tu me ferais rentrer dans la poussière!
10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
Ne m’as-tu pas rendu liquide comme le lait, puis affermi comme le fromage?
11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
Tu m’as revêtu de peau et de chair, tu m’as entrelacé d’os et de nerfs.
12 Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
Tu m’as octroyé vie et bonté, et tes soins vigilants ont préservé mon souffle.
13 Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
Et voici ce que tu tenais en réserve dans ton cœur! Je sais bien que telle était ta pensée:
14 Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
tu voulais me prendre sur le fait si je prévariquais, et ne me pardonner aucune faute!
15 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
Devenu coupable, malheur à moi! Innocent même, je n’ose lever la tête, rassasié de honte et témoin de ma misère.
16 Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
Si je la redresse, tu me pourchasses comme un lion; sans relâche, tu fais éclater ta puissance à mes dépens.
17 Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
Tu m’opposes constamment de nouveaux témoins, tu redoubles de colère contre moi; je suis en butte à des armées se relayant tour à tour.
18 Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
Pourquoi m’as-tu tiré du sein qui me portait? J’Expirais, et aucun œil ne m’aurait vu.
19 Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
Je serais comme si je n’avais jamais été; au sortir du ventre de ma mère j’étais conduit au tombeau.
20 Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
Ah! Mes jours sont peu de chose; cesse donc de t’acharner contre moi, pour que je puisse reprendre un peu haleine,
21 Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
avant que je m’en aille, sans espoir de retour, dans la terre des ténèbres et des ombres du trépas,
22 Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
terre où le crépuscule ressemble à la nuit opaque, où règnent les ombres épaisses et le désordre, et où la lumière même est un amas de ténèbres.
