Йов 10
1 Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
Mon âme est dégoûtée de ma vie; je laisserai libre cours à ma plainte, je parlerai dans l’amertume de mon âme,
2 Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
Je dirai à Dieu: Ne me condamne pas; fais-moi savoir pourquoi tu contestes avec moi.
3 Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
Prends-tu plaisir à opprimer, que tu méprises le travail de tes mains, et que tu fasses briller ta lumière sur le conseil des méchants?
4 Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
As-tu des yeux de chair? Vois-tu comme voit l’homme mortel?
5 Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
Tes jours sont-ils comme les jours d’un mortel, ou tes années, comme les jours de l’homme,
6 Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
Que tu recherches mon iniquité et que tu scrutes mon péché;
7 При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
Puisque tu sais que je ne suis pas un méchant, et que nul ne délivre de ta main?
8 Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
Tes mains m’ont formé et m’ont façonné tout à l’entour en un tout, et tu m’engloutis!
9 Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
Souviens-toi, je te prie, que tu m’as façonné comme de l’argile, et que tu me feras retourner à la poussière.
10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
Ne m’as-tu pas coulé comme du lait, et fait cailler comme du fromage?
11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
Tu m’as revêtu de peau et de chair, tu m’as tissé d’os et de nerfs;
12 Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
Tu m’as donné la vie, et tu as usé de bonté envers moi, et tes soins ont gardé mon esprit;
13 Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
Et tu cachais ces choses dans ton cœur: je sais que cela était par-devers toi.
14 Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
Si j’ai péché, tu m’as aussi observé, et tu ne me tiendras pas pour innocent de mon iniquité.
15 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
Si j’ai agi méchamment, malheur à moi! Si j’ai marché justement, je ne lèverai pas ma tête, rassasié que je suis de mépris et voyant ma misère.
16 Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
Et elle augmente: tu me fais la chasse comme un lion, et en moi tu répètes tes merveilles;
17 Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
Tu renouvelles tes témoins contre moi, et tu multiplies ton indignation contre moi. Une succession [de maux] et un temps de misère sont avec moi.
18 Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
Et pourquoi m’as-tu fait sortir du sein [de ma mère]? J’aurais expiré, et aucun œil ne m’aurait vu!
19 Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
J’aurais été comme si je n’avais pas été; de la matrice on m’aurait porté au sépulcre!
20 Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
Mes jours ne sont-ils pas en petit nombre? Qu’il cesse [donc], qu’il se retire de moi, et je me remonterai un peu,
21 Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
Avant que je m’en aille, pour ne plus revenir, dans le pays de l’obscurité et de l’ombre de la mort,
22 Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
Terre sombre comme les ténèbres de l’ombre de la mort, et où il n’y a que confusion, et où la clarté est comme des ténèbres profondes.
