Йов 10
1 Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
Yt anoieth my soule of my lijf; Y schal lete my speche ayens me, Y schal speke in the bitternesse of my soule.
2 Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
Y schal seie to God, Nyle thou condempne me; schewe thou to me, whi thou demest me so.
3 Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
Whether it semeth good to thee, if thou `falsli chalengist and oppressist me, the werk of thin hondis; and if thou helpist the counsel of wickid men?
4 Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
Whethir fleischli iyen ben to thee, ethir, as a man seeth, also thou schalt se?
5 Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
Whether thi daies ben as the daies of man, and `thi yeeris ben as mannus tymes;
6 Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
that thou enquere my wickidnesse, and enserche my synne?
7 При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
And wite, that Y haue do no `wickid thing; sithen no man is, that may delyuere fro thin hond?
8 Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
Thin hondis han maad me, and han formed me al in cumpas; and thou castist me doun so sodeynli.
9 Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
Y preye, haue thou mynde, that thou madist me as cley, and schalt brynge me ayen in to dust.
10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
Whether thou hast not mylkid me as mylk, and hast cruddid me togidere as cheese?
11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
Thou clothidist me with skyn and fleisch; thou hast ioyned me togidere with boonys and senewis.
12 Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
Thou hast youe lijf and mercy to me, and thi visiting hath kept my spirit.
13 Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
Thouy thou helist these thingis in thin herte, netheles Y woot, that thou hast mynde of alle thingis.
14 Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
If Y dide synne, and thou sparidist me at an our; whi suffrist thou not me to be cleene of my wickidnesse?
15 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
And if Y was wickid, wo is to me; and if Y was iust, Y fillid with turment and wretchidnesse `schal not reise the heed.
16 Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
And if Y reise `the heed for pride, thou schalt take me as a lionesse; and thou turnest ayen, and turmentist me wondirli.
17 Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
Thou gaderist in store thi witnessis ayens me, and thou multipliest thin yre, `that is, veniaunce, ayens me; and peynes holden knyythod in me.
18 Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
Whi hast thou led me out of the wombe? `And Y wolde, that Y were wastid, lest an iye `schulde se me.
19 Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
That Y hadde be, as if Y were not, and `were translatid, ethir borun ouer, fro the wombe to the sepulcre.
20 Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
Whether the fewnesse of my daies schal not be endid in schort? Therfor suffre thou me, that Y biweile `a litil my sorewe,
21 Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
bifor that Y go, and turne not ayen, to the derk lond, and hilid with the derknesse of deth, to the lond of wrecchidnesse and of derknessis;
22 Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
where is schadewe of deeth, and noon ordre, but euerlastynge hidousnesse dwellith.
