Йов 10
1 Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
My soul is weary of my life; I will leave my complaint upon myself; I will speak in the bitterness of my soul.
2 Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
I will say to God, Do not condemn me; show me why thou contendest with me.
3 Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
[Is it] good to thee that thou shouldst oppress, that thou shouldst despise the work of thy hands, and shine upon the counsel of the wicked?
4 Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
Hast thou eyes of flesh? or seest thou as man seeth?
5 Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
[Are] thy days as the days of man? [are] thy years as man's days,
6 Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
That thou inquirest after my iniquity, and searchest after my sin?
7 При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
Thou knowest that I am not wicked; and [there is] none that can deliver out of thy hand.
8 Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
Thy hands have made me and fashioned me in all my parts; yet thou dost destroy me.
9 Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
Remember, I beseech thee, that thou hast made me as the clay; and wilt thou bring me into dust again?
10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
Hast thou not poured me out as milk, and curdled me like cheese?
11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
Thou hast clothed me with skin and flesh, and hast fenced me with bones and sinews.
12 Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
Thou hast granted me life and favor, and thy visitation hath preserved my spirit.
13 Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
And these [things] hast thou hid in thy heart: I know that this [is] with thee.
14 Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
If I sin, then thou markest me, and thou wilt not acquit me from my iniquity.
15 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
If I be wicked, woe to me; and [if] I be righteous, [yet] will I not lift up my head. [I am] full of confusion; therefore see thou my affliction;
16 Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
For it increaseth. Thou huntest me as a fierce lion: and again thou showest thyself wonderful upon me.
17 Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
Thou renewest thy witnesses against me, and increasest thy indignation upon me; changes and war [are] against me.
18 Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
Why then hast thou brought me forth from the womb? O that I had expired, and no eye had seen me!
19 Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
I should have been as though I had not been; I should have been carried from the womb to the grave.
20 Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
[Are] not my days few? cease [then], [and] let me alone, that I may take comfort a little,
21 Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
Before I go [whence] I shall not return, [even] to the land of darkness, and the shades of death;
22 Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
A land of darkness, as darkness [itself]; [and] of the shades of death, without any order, and [where] the light [is] as darkness.
