Йов 10
1 Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
“I am tired of living. And I will not be silent and stop saying what I am complaining about. Instead, being very unhappy, I will speak [IDM].
2 Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
I will say to God, ‘Do not say that I must be punished; instead, tell me what wrong you are saying that I have done.
3 Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
Does it seem to be good for you to oppress me, to abandon me, whom you created, and instead, to help wicked people to do the things that they plan to do?
4 Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
Do you understand things the way that we humans do?
5 Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
(Do you live for only a few years, like we do?/You certainly do not live for only a few years, like we do.) [RHQ]
6 Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
So, why do you [RHQ] continue to search for my faults? Why do you hunt for my sins?
7 При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
You know that I am not guilty, and that no one can rescue me from your power [MTY].
8 Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
“'With your hands you created me and shaped/formed my body; but now you are [deciding that you should not have done that, and you are] destroying me.
9 Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
Do not forget that you made me from [a piece of] clay; are you going to cause me to become dirt again [RHQ]?
10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
You certainly [RHQ] directed/controlled it when I was conceived, and you formed me inside my mother’s womb [MET].
11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
You fastened my bones together with sinews, and [then] you covered them with flesh inside my skin.
12 Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
You have caused me to be alive, and you have faithfully loved me, and you have carefully (preserved me/kept me alive).
13 Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
“'But you (kept secret/did not reveal) what [you were planning to do to me]; I am certain that you were planning [to do] these [things to me].
14 Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
You were watching to see if I would sin, in order that [if I sinned, ] you would refuse to forgive me.
15 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
If I am a wicked man, I hope/wish that terrible things will happen to me. But even if I am righteous, I still must bow my head [and feel ashamed], because I am very disgraced and feel miserable.
16 Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
And if I am proud, you hunt me like [SIM] a lion hunts [for some animal to kill], and you act powerfully to injure me.
17 Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
You constantly find more witnesses [to testify that I have done what is wrong], and you continually become more angry/perturbed with me. [It is as though] you are always bringing new troops to attack me.
18 Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
“'God, why did you allow me to be born? I wish/desire that I had died before anyone [SYN] saw me.
19 Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
[I consider that] it would have been better if I had been carried directly from my mother’s womb to the grave than for me to live.
20 Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
[I think that] [RHQ] there are only a few days for me to remain alive; so (allow me to be alone/stop attacking me), in order that I may be a little cheerful
21 Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
before I go to the place from which I will never return, where it is always gloomy and very dark [DOU],
22 Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
a place of darkness and dark shadows, where [everything] is confused/disordered, where [even a small amount of] light there is like darkness (OR, there is no light, only darkness).’”
