Йов 10
1 Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
I am weary of my life; I will let loose within me my complaint; I will speak in the bitterness of my soul.
2 Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
I will say unto God, Do not condemn me! Show me wherefore thou contendest with me!
3 Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
Is it a pleasure to thee to oppress, And to despise the work of thy hands, And to shine upon the plans of the wicked?
4 Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
Hast thou eyes of flesh, Or seest thou as man seeth?
5 Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
Are thy days as the days of a man, Are thy years as the days of a mortal,
6 Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
That thou seekest after my iniquity, And searchest after my sin,
7 При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
Though thou knowest that I am not guilty, And that none can deliver from thy hand?
8 Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
Have thy hands completely fashioned and made me In every part, that thou mightst destroy me?
9 Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
O remember that thou hast moulded me as clay! And wilt thou bring me again to dust?
10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
Thou didst pour me out as milk, And curdle me as cheese;
11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
With skin and flesh didst thou clothe me, And strengthen me with bones and sinews;
12 Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
Thou didst grant me life and favor, And thy protection preserved my breath:
13 Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
Yet these things thou didst lay up in thy heart! I know that this was in thy mind.
14 Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
If I sin, then thou markest me, And wilt not acquit me of mine iniquity.
15 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
If I am wicked, —then woe unto me! Yet if righteous, I dare not lift up my head; I am full of confusion, beholding my affliction.
16 Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
If I lift it up, like a lion thou huntest me, And again showest thyself terrible unto me.
17 Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
Thou renewest thy witnesses against me, And increasest thine anger toward me; New hosts continually rise up against me.
18 Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
Why then didst thou bring me forth from the womb? I should have perished, and no eye had seen me;
19 Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
I should be as though I had not been; I should have been borne from the womb to the grave.
20 Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
Are not my days few? O spare then, And let me alone, that I may be at ease a little while,
21 Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
Before I go— whence I shall not return—To the land of darkness and death-shade,
22 Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
The land of darkness like the blackness of death-shade, Where is no order, and where the light is as darkness.
