Йов 10
1 Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
My soul is disgusted with my life; I will give free vent to my complaint over myself; I will speak in the bitterness of my soul.
2 Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
I will say unto God, Do not condemn me; let me know for what cause thou contendest against me.
3 Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
Is it well for thee that thou shouldst oppress, that thou shouldst reject the labor of thy hands, and shed light upon the counsel of the wicked?
4 Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
Hast thou eyes of flesh? or wilt thou see as a mortal seeth?
5 Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
Are thy days as the days of a mortal, or are thy years as the days of a man,
6 Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
That thou inquirest after my iniquity, and searchest after my sin?
7 При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
Still it is within thy knowledge that I am not wicked, and there is none that can deliver me out of thy hand.
8 Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
Thy hands have carefully fashioned me and made me; every thing is in harmony all round about; and yet thou dost destroy me!
9 Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
Remember, I beseech thee, that as though I were clay hast thou made me; and wilt thou cause me to return again unto the dust?
10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
Behold, like milk didst thou pour me out, and like cheese didst thou curdle me.
11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
With skin and flesh didst thou clothe me, and with bones and sinews didst thou cover me.
12 Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
Life and kindness didst thou grant me, and thy providence watched over my spirit.
13 Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
And yet these things hadst thou treasured up in thy heart: I know that this was [resolved] within thee.
14 Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
If I have sinned, then dost thou watch me, and from my iniquity thou wilt not declare me guiltless.
15 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
If I be wicked, woe unto me: and if I be righteous, I can still not lift up my head; I am sated with disgrace, and ever seeing my affliction;
16 Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
And it constantly increaseth; like a fierce lion dost thou hunt for me; and again thou showest thyself continually wonderful on me;
17 Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
Thou ever renewest thy witnesses against me, and causest thy indignation to grow strong against me; changes and multitudes [of sufferings] are around me.
18 Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
Wherefore then didst thou bring me forth out of the womb? Oh that I had perished, and that no eye had seen me!
19 Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
That I were as though I had not been, —had been borne from the womb to the grave.
20 Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
Lo! my days are but few: cease, then, withdraw from me [thy hand], that I may recover my cheerfulness a little.
21 Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
Before I go, and return not, to the land of darkness and the shadow of death,
22 Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
A land of utter gloom, as of the darkness of the shadow of death, without any order, and the light of which is like utter gloom.
