Йов 10

1 Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.

Weary in my soul, I will pour my words with groans upon him: I will speak being straitened in the bitterness of my soul.

2 Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.

And I will say to the Lord, Do not teach me to be impious; and therefore have you thus judged me?

3 Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?

Is it good before you if I be unrighteous? for you have disowned the work of your hands, and attended to the counsel of the ungodly.

4 Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?

Or do you see as a mortal sees? or will you look as a man sees?

5 Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,

Or is your life human, or your years [the years] of a man,

6 Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,

that you have enquired into mine iniquity, and searched out my sins?

7 При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?

For you know that I have not committed iniquity: but who is he that can deliver out of your hands?

8 Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?

Your hands have formed me and made me; afterwards you did change [your mind], and strike me.

9 Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?

Remember that you have made me [as] clay, and you do turn me again to earth.

10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

Hast you not poured me out like milk, and curdled me like cheese?

11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;

And you did clothe me with skin and flesh, and frame me with bones and sinews.

12 Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.

And you did bestow upon me life and mercy, and your oversight has preserved my spirit.

13 Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;

Having these things in yourself, I know that you can do all things; for nothing is impossible with you.

14 Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,

And if I should sin, you watch me; and you have not cleared me from iniquity.

15 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,

Or if I should be ungodly, woe is me: and if I should be righteous, I can’t lift myself up, for I am full of dishonor.

16 Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.

For I am hunted like a lion for slaughter; for again you have changed and are terribly destroying me;

17 Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.

renewing against me my torture: and you have dealt with me in great anger, and you have brought trials upon me.

18 Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;

Why then did you bring me out of the womb? and why did I not die, and no eye see me,

19 Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.

and I become as if I had not been? for why was I not carried from the womb to the grave?

20 Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко

Is not the time of my life short? suffer me to rest a little,

21 Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,

before I go whence I shall not return, to a land of darkness and gloominess;

22 Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.

to a land of perpetual darkness, where there is no light, neither [can any one] see the life of mortals.