Йов 10
1 Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
My soul is weary of my life; I will leave my complaint upon myself; I will speak in the bitterness of my soul.
2 Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
I will say unto God, Do not condemn me; show me wherefore you contend with me.
3 Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
Is it good unto you that you should oppress, that you should despise the work of your hands, and shine upon the counsel of the wicked?
4 Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
Have you eyes of flesh? or see you as man sees?
5 Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
Are your days as the days of man? are your years as man's days,
6 Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
That you enquire after mine iniquity, and search after my sin?
7 При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
You know that I am not wicked; and there is none that can deliver out of your hand.
8 Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
your hands have made me and fashioned me together round about; yet you do destroy me.
9 Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
Remember, I plead to you, that you have made me as the clay; and will you bring me into dust again?
10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
Have you not poured me out as milk, and curdled me like cheese?
11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
You have clothed me with skin and flesh, and have fenced me with bones and sinews.
12 Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
You have granted me life and favour, and your visitation has preserved my spirit.
13 Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
And these things have you hid in your heart: I know that this is with you.
14 Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
If I sin, then you mark me, and you will not acquit me from mine iniquity.
15 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
If I be wicked, woe unto me; and if I be righteous, yet will I not lift up my head. I am full of confusion; therefore see you mine affliction;
16 Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
For it increases. You hunt me as a fierce lion: and again you show yourself marvellous upon me.
17 Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
You renew your witnesses against me, and increase your indignation upon me; changes and war are against me.
18 Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
Wherefore then have you brought me forth out of the womb? Oh that I had given up the spirit, and no eye had seen me!
19 Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
I should have been as though I had not been; I should have been carried from the womb to the grave.
20 Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
Are not my days few? cease then, and let me alone, that I may take comfort a little,
21 Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
Before I go whence I shall not return, even to the land of darkness and the shadow of death;
22 Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
A land of darkness, as darkness itself; and of the shadow of death, without any order, and where the light is as darkness.
