Йов 10
1 Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
My soul is weary of my life; I will give free course to my complaint; I will speak in the bitterness of my soul.
2 Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
I will say unto God: Do not condemn me; make me know wherefore Thou contendest with me.
3 Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
Is it good unto Thee that Thou shouldest oppress, that Thou shouldest despise the work of Thy hands, and shine upon the counsel of the wicked?
4 Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
Hast Thou eyes of flesh? or seest Thou as man seeth?
5 Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
Are Thy days as the days of man, or Thy years as a man's days,
6 Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
That Thou inquirest after mine iniquity, and searchest after my sin,
7 При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
Although Thou knowest that I shall not be condemned; and there is none that can deliver out of Thy hand?
8 Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
Thy hands have framed me and fashioned me together round about; yet Thou dost destroy me!
9 Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
Remember, I beseech Thee, that Thou hast fashioned me as clay; and wilt Thou bring me into dust again?
10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
Hast Thou not poured me out as milk, and curdled me like cheese?
11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
Thou hast clothed me with skin and flesh, and knit me together with bones and sinews.
12 Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
Thou hast granted me life and favour, and Thy providence hath preserved my spirit.
13 Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
Yet these things Thou didst hide in Thy heart; I know that this is with Thee;
14 Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
If I sin, then Thou markest me, and Thou wilt not acquit me from mine iniquity.
15 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
If I be wicked, woe unto me; and if I be righteous, yet shall I not lift up my head — being filled with ignominy and looking upon mine affliction.
16 Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
And if it exalt itself, Thou huntest me as a lion; and again Thou showest Thyself marvellous upon me.
17 Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
Thou renewest Thy witnesses against me, and increasest Thine indignation upon me; host succeeding host against me.
18 Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
Wherefore then hast Thou brought me forth out of the womb? Would that I had perished, and no eye had seen me!
19 Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
I should have been as though I had not been; I should have been carried from the womb to the grave.
20 Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
Are not my days few? Cease then, and let me alone, that I may take comfort a little,
21 Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
Before I go whence I shall not return, even to the land of darkness and of the shadow of death;
22 Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
A land of thick darkness, as darkness itself; a land of the shadow of death, without any order, and where the light is as darkness.
