Йов 10
1 Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
我實在厭惡我的生活，我要任意苦訴我的怨情，傾吐我心中的酸苦。
2 Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
我要對天主說：不要定我的罪! 請告訴我：你為何與我作對﹖
3 Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
你對親手所造的，加以虐待和厭棄，卻顯揚惡人的計劃，為你豈有好處﹖
4 Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
你豈有肉眼，或者也像人一樣觀看嗎﹖
5 Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
你的日月豈像人的日月﹖你的年歲豈像人的年歲﹖
6 Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
你竟考查我的邪惡，追究我的罪過。
7 При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
其實你知道我並沒有罪過，也知道無人能拯救我脫離你的掌握。
8 Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
你親手形成了我，創造了我；此後你又轉念想消滅我。
9 Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
求你記憶：你造我時就像摶泥，難道還使我歸於泥土﹖
10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
你不是將我像奶倒出，使我凝結像一塊奶餅﹖
11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
用皮和肉作我的衣服，用骨和筋把我全身聯絡起來﹖
12 Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
是你將我生命的恩惠賜給了我，細心照顧維持了我的氣息。
13 Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
這些事早已藏在你心中，我知道你久有此意：
14 Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
你監視我，看我是否犯罪；如果我有罪；你決不放過。
15 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
我若有罪，我就有禍了! 我若有義，也不敢抬頭，因為我已備嘗凌辱，吃盡苦頭。
16 Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
我若抬頭，你就像獅子追捕我，向我表現你的奇能，
17 Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
重新襲擊我，加倍對我洩怒。
18 Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
你為何叫我出離母胎﹖不如我那時斷氣，無人見我，
19 Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
就好像從未有過我一樣，一出母胎即被送入墳墓。
20 Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
我生存的日月不是很少嗎﹖你且放開我罷!
21 Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
趁我去而不返，未到冥暗死影之地，
22 Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
即光明也是黑暗之地以前，讓我自在一下罷!
