Еремия 9
1 О, да би била главата ми вода, Очите ми извор на сълзи, Та да плача денем и нощем За убитите на дъщерята на людете ми!
Aⱨ, mening bexim suning bexi, Kɵzüm yaxning buliⱪi bolsiidi! Undaⱪta hǝlⱪimning ⱪizi arisidiki ɵltürülgǝnlǝr üqün keqǝ-kündüz yiƣlayttim!
2 О, да би имало за мене в пустинята убежище за пътници, За да оставя людете си и да си отида от тях! Защото те всички са прелюбодейци, Сбирщина от вероломци.
Aⱨ, mǝn üqün qɵl-bayawanda yoluqilar qüxkidǝk bir turalƣu bolsiidi! Undaⱪta hǝlⱪimni taxlap, ulardin ayrilƣan bolattim! Qünki ularning ⱨǝmmisi zinahorlar, Munapiⱪlarning bir jamaitidur!»
3 Запъват езика си като че ли е лъкът им за лъжа, Засилват се на земята, но не за честността; Защото напредват от зло на зло, А Мене не познават, казва Господ.
— Ular oⱪyaqi lǝxkǝrlǝr oⱪyayini egildürgǝndǝk tilini yalƣanqiliⱪⱪa egildürüxkǝ tǝyyarliƣan; ular zeminda üstünlük ⱪazanƣan, biraⱪ bu sǝmimiylik bilǝn bolƣan ǝmǝs; ular rǝzillik üstigǝ rǝzillik ⱪilƣan, Meni ⱨeq tonup bilmigǝn» — dǝydu Pǝrwǝrdigar.
4 Пазете се всеки от ближния си, И нямайте доверие на никой брат; Защото всеки брат ще изневерява до край, И всеки ближен разпространява клевети.
— Ⱨǝrbiringlar ɵz yeⱪininglardin ⱨezi bolunglar, ⱪerindaxliringlarƣa ⱨeq tayanmanglar; qünki ⱨǝrbir ⱪerindax pǝⱪǝtla aldiƣuqi, halas, ⱨǝrbir yeⱪinliring bolsa tɵⱨmǝthorluⱪta yürmǝktǝ.
5 Всеки мами ближния си, Никога не говорят истината, Научиха езика си да говори лъжи, До уморяване вършат беззаконие.
Ular ⱨǝrbiri ɵz yeⱪinliriƣa aldamqiliⱪ ⱪilmaⱪta, ⱨeqkim ⱨǝⱪiⱪǝtni sɵzlimǝydu; ular ɵz tilini yalƣan sɵzlǝxkǝ ɵgitidu, ular ⱪǝbiⱨliktǝ ɵzlirini upritidu.
6 Жилището ти е всред коварство; Чрез коварство те отказват да Ме познаят, казва Господ.
Ular jǝbir-zulum üstigǝ jǝbir-zulum ⱪilmaⱪta, aldamqiliⱪtin yǝnǝ bir aldamqiliⱪⱪa ɵtmǝktǝ; ular Meni tonuxni rǝt ⱪilidu, — dǝydu Pǝrwǝrdigar.
7 Затова, така казва Господ на Силите: Ето, ще ги претопя, та ще ги опитам; Защото какво друго да направя поради дъщерята на людете Ми?
Xunga samawi ⱪoxunlarning Sǝrdari bolƣan Pǝrwǝrdigar mundaⱪ dǝydu: — Mana, Mǝn ularni eritip tawlap sinaymǝn; hǝlⱪimning ⱪizining rǝzillikigǝ Manga baxⱪa yol ⱪalmidimu?
8 Езикът им е смъртоносна стрела, говори коварно; С устата си човек говори мирно на ближния си, Но в сърцето си поставя засада против него.
Ularning tili ǝjǝl oⱪidur; u aldamqiliⱪni sɵzlǝydu; ⱨǝrbir eƣiz sɵzidǝ yeⱪini bilǝn tinq-amanliⱪni sɵzlǝydu, lekin kɵnglidǝ ⱪiltaⱪ tǝyyarlaydu.
9 Няма ли да ги накажа затова? казва Господ; Душата Ми не ще ли въздаде на такъв народ?
Bu ixlar tüpǝylidin ularni jazalimay ⱪoyamdim? — dǝydu Pǝrwǝrdigar, — Mening jenim muxundaⱪ bir ǝldin ⱪisas almay ⱪoyamdu?
10 За планините ще подема плач и ридание, За пасбищата на степите жалеене, Защото така изпогоряха, щото няма кой да мине през тях, Нито се чува глас на стадо; От небесна птица до животно Побягнаха, отидоха.
«Taƣlardiki yaylaⱪlar üqün yiƣa wǝ nalǝ-pǝryad kɵtürimǝn, Daladiki otlaⱪlar üqün mǝrsiyǝ oⱪuymǝn; Qünki ular kɵyüp kǝttiki, ⱨeqkim u yǝrdin ɵtmǝydu; Kalilarning ⱨɵrkirǝxliri anglanmaydu; Ⱨǝm asmandiki uqar-ⱪanatlar ⱨǝm ⱨaywanatlarmu ⱪeqip, Xu yǝrdin kǝtti!».
11 Аз ще обърна Ерусалим на грамади, жилище на чакали, И ще обърна на пустиня Юдовите градове, останали без жители.
— Mǝn Yerusalemni harablaxⱪan top-top dɵwǝ, qilbɵrilǝrning bir turalƣusi ⱪilimǝn; Yǝⱨuda xǝⱨǝrlirini adǝm turmaydiƣan dǝrijidǝ wayranǝ ⱪilimǝn.
12 Кой е мъдър човек, та да може да разбере това, Комуто са говорили устата Господни, за да обясни Защо загина страната И е изгорена като пустиня, та да няма кой да минава през нея?
— Kim bu ixlarni qüxinixkǝ danixmǝn bolidu? Kim Pǝrwǝrdigarning aƣzidin sɵz elip bularni qüxǝndürǝlǝydu? Nemixⱪa zemin wǝyranǝ, ⱨeqkim ɵtmigüdǝk, kɵyüp qɵl-bayawandǝk bolup kǝtti?
13 И Господ казва: Понеже оставиха Моя закон, Който поставих пред тях, И не послушаха гласа Ми, Нито ходиха по него,
Pǝrwǝrdigar dǝydu, — Qünki ular Mǝn ular aldiƣa ⱪoyƣan Tǝwrat-ⱪanunni taxliwǝtkǝn, Mening awazimƣa ⱪulaⱪ salmiƣan wǝ uningda mangmiƣan,
14 Но ходиха по упоритостта на своето сърце, И подир ваалимите, както ги научиха бащите им,
Bǝlki ɵz ⱪǝlbidiki jaⱨilliⱪⱪa ǝgǝxkǝn, ata-bowiliri ularƣa ɵgǝtkǝndǝk Baallarning kǝynigǝ ǝgixip kǝtkǝn,
15 Затова, така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Ето, Аз ще нахраня тия люде с пелин, И ще ги напоя с горчива вода;
Xunga samawi ⱪoxunlarning Sǝrdari bolƣan Pǝrwǝrdigar, Israilning Hudasi mundaⱪ dǝydu: — Mana, Mǝn bu hǝlⱪⱪǝ kǝkrini yegüzimǝn, ularƣa ɵt süyini iqküzimǝn,
16 Тоже ще ги разпръсна между народи, Които нито те, нито бащите им са познали; И ще изпратя нож подир тях, Догдето ги изтребя.
ularni ular yaki ata-bowiliri ilgiri ⱨeq tonumaydiƣan ǝllǝr arisiƣa tarⱪitimǝn; Mǝn ularni yoⱪatⱪuqǝ ularning kǝynidin ⱪoƣlaxⱪa ⱪiliqni ǝwǝtimǝn.
17 Така говори Господ на Силите: Размислете, и повикайте да дойдат оплаквачките, И изпратете за вещите жени, за да дойдат;
Samawi ⱪoxunlarning Sǝrdari bolƣan Pǝrwǝrdigar mundaⱪ dǝydu: — Kɵngül ⱪoyunglar, matǝmqi ayallarni kelixkǝ qaⱪiringlar, yiƣlaxⱪa ǝng usta bolƣan ⱪiz-ayallarni qaⱪirip kelixkǝ adǝm ǝwǝtinglar!
18 И нека побързат да подемат ридание за нас, За да поронят очите ни сълзи, И клепачите ни да излеят вода.
— Bǝrⱨǝⱪ, ular tez kǝlsun, biz üqün zor yiƣa kɵtürsunki, bizning kɵzlirimizdinmu yaxlar taramlap tɵkülsun, qanaⱪlirimizdinmu yax tamqiliri aⱪsun —
19 Защото глас на ридание се чува от Сион, който казва: Как сме разорени! Много сме посрамени, защото оставихме земята, Понеже събориха жилищата ни.
qünki Ziondin yiƣa awazi anglinip: — «Biz ⱪanqilik bulang-talang ⱪilinduⱪ! Ⱪanqilik xǝrmǝndǝ bolduⱪ! Ular turalƣulirimizni ɵrüwǝtti, biz zeminimizni taxliduⱪ!» — deyilidu.
20 Обаче, слушайте, жени, словото Господно, И нека приеме ухото ви словото на устата Му; Научете дъщерите си на ридание, И всяка ближната си на плач.
Pǝrwǝrdigarning sɵzini anglanglar, i ayallar, Uning aƣzidiki sɵzgǝ ⱪulaⱪ selinglar; Ⱪizinglarƣa yiƣlaxni ɵgitinglar, Ⱨǝrbiringlar yeⱪininglarƣa mǝrsiyǝ oⱪutunglar;
21 Защото смъртта възлезе през прозорците ни, Влезе в палатите ни, За да изсече децата от улиците, Юношите от площадите.
Qünki ɵlüm bolsa derizilirimizdin yamixip kirgǝn, Orda-istiⱨkamlirimizƣimu kirgǝn; U balilarni koqilardin, Yigitlǝrni rǝstǝ-mǝydanlardin yulup taxliƣan.
22 Речи: Така казва Господ. Човешки трупове ще паднат Като тор по лицето на нивата, И като ръкойката зад жетвар, Която никой няма да събере.
[Yeⱪinliringlarƣa] uⱪturup: «Pǝrwǝrdigar mundaⱪ dǝydu: — Bǝrⱨǝⱪ, jǝsǝtlǝr dalada tezǝktǝk yiⱪilidu; Ular ormiqining orƣiⱪining astiƣa yiⱪilƣan, Lekin ⱨeqkim yiƣmaydiƣan baxaⱪtǝk yǝrgǝ qeqilidu!» — dǝnglar!
23 Така казва Господ: Мъдрият да не се хвали с мъдростта си, Силният да не се хвали със силата си. И богатият да не се хвали с богатството си;
Pǝrwǝrdigar mundaⱪ dǝydu: — Dana kixi danaliⱪi bilǝn, küqlük kixi küqlükliki bilǝn, bay bayliⱪliri bilǝn pǝhirlinip mahtanmisun;
24 Но който се хвали, нека се хвали с това, Гдето разбира и познава Мене, Че съм Господ, който извършвам милост, Правосъдие, и правда на земята; Понеже в това благоволя, казва Господ,
pǝhirlinip mahtiƣuqi bolsa xuningdin, yǝni Meni, yǝr yüzidǝ meⱨir-muⱨǝbbǝt, adalǝt wǝ ⱨǝⱪⱪaniyliⱪni yürgüzgüqi Mǝn Pǝrwǝrdigarni tonup yǝtkǝnlikidin pǝhirlinip mahtansun; qünki Mening hursǝnlikim dǝl muxu ixlardindur, — dǝydu Pǝrwǝrdigar.
25 Ето, идат дни, казва Господ, Когато Аз ще накажа Всичките обрязани заедно с необрязаните:
Mana, xundaⱪ künlǝr keliduki, — dǝydu Pǝrwǝrdigar, — Mǝn hǝtnǝ ⱪilmiƣanlarni hǝtnǝ ⱪilinƣanlar bilǝn billǝ jazalaymǝn;
26 Египет, Юда, Едом, Амонците, Моав, И всички, които си стрижат издадените части на косата, Които живеят в пустинята; Защото всички тия народи са необрязани, А целият Израилев дом е с необрязано сърце.
yǝni Misir, Yǝⱨuda, Edom, Ammoniylar wǝ Moabiylar, jümlidin qɵl-bayawanda turuwatⱪan, qekǝ qaqlirini qüxürüwǝtkǝn ǝllǝrni jazalaymǝn; qünki bu ǝllǝrning ⱨǝmmisi hǝtnisizdur; Israilning barliⱪ jǝmǝtimu kɵnglidǝ hǝtnisizdur.
