< Еремия 52 >

1 Седекия бе двадесет и една година на възраст, когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Амитала, дъщеря на Еремия от Ливна.
Zedekiah a manghai vaengah kum kul kum khat lo ca tih Jerusalem ah kum hlai khat tah manghai van. A manu ming tah Hamutal tih, Hamutal tah Libnah lamkah Jeremiah canu ni.
2 Той върши зло пред Господа, съвсем както беше направил Иоаким.
Jehoiakim loh boethae cungkuem a saii bangla Zedekiah loh BOEIPA mikhmuh ah a saii.
3 Защото, от гнева на Господа, който пламна против Ерусалим и Юда, докато ги отхвърли от лицето Си, стана че Седекия въстана против вавилонския цар.
Te dongah a mikhmuh lamloh amih a voeih due Jerusalem neh Judah taengah BOEIPA kah thintoek om coeng. Zedekiah loh Babylon manghai te a tloelh.
4 И тъй, в деветата година на Седекиевото царуване, в десетия месец, на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор дойде, той и цялата му войска, против Ерусалим, и като разположи стана си против него, издигнаха укрепления наоколо против него;
Te dongah anih a manghai te kum ko hla rha a pha tih hlasae a hnin rha vaengah tah Babylon manghai Nebukhanezar amah neh a caem boeih te Jerusalem la ha pawk. A taengah rhaeh uh tih a kaepvai ah buep a saii uh.
5 и градът се обсаждаше до единадесетата година на цар Седекия.
Manghai Zedekiah kah a kum hlai khat duela khopuei te vongup khuila pawk.
6 А в четвъртия месец, на деветия ден от месеца, когато гладът се усили в града, тъй щото нямаше хляб за людете на мястото,
A hla li kah hlasae hnin ko dongah tah khopuei khuiah khokha tlung tih khohmuen kah pilnam ham buh om pawh.
7 отвори се пролом в градската стена, поради което всичките военни мъже побягнаха, като излязоха из града през нощ през пътя на портата, която е между двете стени, при царската градина, (а халдейците бяха близо около града), и отидоха по пътя за полето,
Te dongah khopuei te a va uh tih caemtloek hlang rhoek khaw boeih yong uh. Khoyin ah tah khopuei lamloh manghai dum kaep kah vongtung laklo kah vongka longpuei longah coe uh. Tedae khopuei kaep kah Khalden taeng lamloh kolken longpuei la cet uh.
8 А халдейската войска последва царя та стигна Седекия в ерихонските полета; И цялата му войска се разбяга от него.
Te dongah Khalden caem loh manghai hnukah a hloem uh tih Zedekiah te Jerikho kolken ah a kae uh. Te dongah a caem khaw anih taeng lamloh boeih taekyaak uh.
9 И хванаха царя та го заведоха при вавилонския цар в Ривла, в земята Емат; и той издаде присъда за него, сиреч:
Tedae manghai te a tuuk uh tih Khamath khohmuen Riblah kah Babylon manghai taengla a khuen uh tih anih sokah laitloeknah a thui pah.
10 вавилонският цар закла синовете на Седекия пред очите му; закла в Ривла и всичките Юдови началници;
Babylon manghai loh Zedekiah ca rhoek te a mikhmuh ah a ngawn pah tih Judah mangpa boeih te khaw Riblah ah a ngawn.
11 и избоде очите на Седекия, и като го върза в окови вавилонският цар го заведе във Вавилон и го тури в тъмница, гдето остана до деня на смъртта си.
Te phoeiah Zedekiah mik te a dael sak tih rhohum neh a khih. Anih te Babylon kah Babylon manghai taengla a khuen tih a dueknah khohnin duela a im kah ngoldoelhnah im ah a khueh.
12 А в петия месец, на деветия ден от месеца, в деветнадесетата година на вавилонския цар Навуходоносор, дойде в Ерусалим началникът на телохранителите Навузардан, служител на вавилонския цар,
Babylon manghai Nebukhanezar manghai kah a kum hlai ko kum, hla nga dongkah hlasae hnin rha dongah tah Babylon manghai mikhmuh ah aka pai imtawt boeiping Nebuzaradan te Jerusalem la ha pawk.
13 та изгори Господния дом и царския дворец; дори всички къщи в Ерусалим, сиреч, всяка голяма къща, изгори с огън.
BOEIPA im te a hoeh tih manghai im neh Jerusalem kah im boeih, im tanglue boeih khaw hmai neh a hoeh pah.
14 И цялата халдейска войска, която бе с началника на телохранителите, събори всичките стени около Ерусалим.
Jerusalem kaepvai kah vongtung boeih te imtawt boeiping hmuikah Khalden caem pum loh a palet uh.
15 Тогава началникът на телохранителите Навузардан заведе в плен някои от по-сиромасите на людете, и останалите от людете, които бяха оцелели в града, и бежанците, които прибягнаха при вавилонския цар, както и останалото множество.
Te vaengah pilnam khodaeng neh khopuei ah aka sueng pilnam hlangrhuel khaw, Babylon manghai taengah cungku la aka cungku khaw, bibi thai hlangrhuel khaw imtawt boeiping khaw Nebuzaradan loh a poelyoe.
16 Обаче началникът на телохранителите Навузардан остави някои от най-бедните в земята за лозари и земеделци.
Tedae khohmuen kah khodaeng rhoek tah imtawt boeiping Nebuzaradan loh dumpho neh lotawn la a paih.
17 А медните стълбове, които бяха в Господния дом, и подножията и медното море, които бяха в Господния дом, халдейците сломиха и пренесоха всичката им мед във Вавилон;
Khalden loh BOEIPA im kah rhohum tung neh tungkho khaw, BOEIPA im kah rhohum tuitung khaw, amih kah rhohum boeih te aphaek uh tihBabylon la a khuen.
18 отнесоха и котлите, лопатите, щипците, легените, темянниците, и всичките медни прибори, с които се извършваше службата.
Am neh hmaisoh khaw, paitaeh neh baelcak khaw, yakbu neh rhohum hnopai boeih, amih taengkah aka thotat rhoek te khaw a khuen uh.
19 Началникът на телохранителите отнесе и блюдата, кадилниците, и тасовете, котлите и светилниците, лъжиците и чашите, - каквото беше златно като злато, и каквото сребърно като сребро.
Baeldung neh baelphaih khaw, baelcak neh am khaw, hmaitung khaw, yakbu neh tuisi-am khaw, sui dongkah sui khaw, ngun khuika ngun te khaw imtawt boeiping loh a khuen.
20 Колкото за двата стълба, едното море, и дванадесетте медни юнци, които бяха вместо подножия, които цар Соломон беше направил за Господния дом, медта на всички тия вещи превишаваше всяко тегло;
Tung panit tui-im pakhat hmuikah tungkho, rhohum vaito hlai nit khaw a khuen. Te te manghai Solomon loh BOEIPA im ham a saii tih te rhohum hnopai boeih kah a khiing te sava pawh.
21 а за тия стълбове, височината на единия стълб беше осемнадесет лакти, и окръжността му се измерваше с връв от дванадесет лакти; и дебелината му бе четири пръсти; той бе кух;
Tung a sang mah tung pakhat dongah a sang dong hlai rhet om coeng tih rhuihet neh dong hlai nit la a som coeng. A thah kutdawn pali thah tih khui.
22 и меден капител беше върху него; а височината на единия капител бе пет лакти; и върху капитела наоколо имаше мрежа и нарове, всичките медни. Подобни на тия бяха мерките и на втория стълб с наровете.
A sokah tungthi khaw rhohum tih tungthi pakhat kah a sang te dong nga om. Tungthi sokah sahamlong neh tale khaw a kaepvai khaw rhohum boeih ni. A pabae tung khaw te phek la tale neh om.
23 Имаше деветдесет и шест нарове на четирите страни; всичките нарове, които бяха върху мрежата наоколо бяха сто.
Te dongah tale thaih te sawmko phoeiah parhuk om tih a kaepvai kah Sahamlong dongah khaw a pum la tale thaih yakhat om.
24 Началникът на телохранителите взе и първосвещеника Сараия, и втория свещеник Софония, и тримата вратари;
Imtawt boeiping loh khosoih boeilu Seraiah khaw, a hnukthoi khosoih Zephaniah neh cingkhaa aka tawt pathum te khaw a khuen.
25 и от града взе един скопец, който беше надзирател на военните мъже, и седем мъже от имащите достъп при царя, които се намериха в града, и на военачалника секретаря, който събираше войски от людете на земята, и шестдесет мъже от людете на земята, които се намираха всред града;
Caemtloek hlang soah hlangtawt la aka om imkhoem pakhat neh manghai maelhmai aka so hlang parhih a khuen. Te te khopuei khuiah a hmuh uh tih khohmuen pilnam aka hueh caempuei mangpa kah cadaek neh khopuei khui kah a hmuh khohmuen pilnam hlang sawmrhuk te khopuei lamloh a khuen.
26 и като ги взе, началникът на телохранителите Навузардан ги заведе при вавилонския цар в Ривла.
Amih te imtawt boeiping Nebuzaradan loh a khuen tih Riblah kah Babylon manghai taengla a thak.
27 И вавилонският цар ги порази, и уби ги в Ривла, в земята Емат. Така Юда биде закаран в плен от земята си.
Amih te Babylon manghai loh a ngawn tih Khamath khohmuen kah Riblah ah amih te a duek sak. Judah tah amah khohmuen dong lamloh a poelyoe tangloeng.
28 А ето людете, които Навуходоносор плени: в седмата година, три хиляди двадесет и три юдеи;
A kum rhih dongah tah Nebukhanezar loh pilnam he Judah hlang thawng thum phoeiah pakul pathum a poelyoe coeng.
29 в осемнадесетата година на Навуходоносора той плени от Ерусалим осемстотин тридесет и двама души;
Nebukhanezar kah a kum hlai rhet dongah Jerusalem lamkah hinglu ya rhet sawmthum patnit a khuen.
30 а в двадесет и третата година на Навуходоносора, началникът на телохранителите Навузардан, плени от юдеите седемстотин четиридесет и пет души; всичките бяха четири хиляди и шестстотин души.
Nebukhanezar kah kum kul kum thum dongah imtawt boeiping Nebuzaradan loh Judah hinglu ya rhih sawmli panga neh hinglu boeih thawng li ya rhuk te a poelyoe.
31 А в тридесет и седмата година от пленяването на Юдовия цар Иоахин, в дванадесетия месец, на двадесет и петия ден от месеца, вавилонският цар Евал-меродах, в годината на възцаряването си, възвиси главата на Юдовия цар Иоахин, и го извади из тъмницата;
Judah manghai Jehoiakhin hlangsol kah kum sawmthum kum rhih hla hlai nit hlasae hnin kul hnin nga lo coeng. Babylon manghai Evilmerodakh kah a ram a pai kum ah tah Judah manghai Jehoiakhin lu te thongim kah im lamloh a hlah.
32 и говори любезно с него, постави неговия престол по-горе от престола на царете, които бяха с него във Вавилон,
A taengah a then a thui pah tih manghai rhoek kah ngolkhoel soah khaw, Babylon ah amah taengkah manghai rhoek taengah khaw Jehoiakhin ham ngolkhoel a khueh pah.
33 и промени тъмничните му дрехи; и Иоахин се хранеше всякога пред него през всичките дни на живота си.
Te dongah a thongim himbai te a thovael tih manghai hmai kah buh te a hing tue khuiah phat a caak.
34 А колкото за храната му, даваше му се от вавилонския цар постоянна храна, ежедневен дял през всичките дни на живота му, дори до деня на смъртта му.
A buhkak tah buhkak mai akhaw anih te rhawp a paek. A hing tue khui neh a dueknah khohnin duela a hnin, hnin ah Babylon manghai taeng lamkah olka te khaw a yaak.

< Еремия 52 >