Еремия 5

1 Обходете улиците на Ерусалим И вижте сега, научете се, и потърсете по площадите му Дали можете намери човек - Дали има някой - който да постъпва справедливо, да търси честност; И аз ще простя на тоя град.

Прођите по улицама јерусалимским, и видите сада и разберите и потражите по улицама његовим, хоћете ли наћи човека, има ли ко да чини што је право и да тражи истину, па ћу опростити.

2 Защото, ако и да казват: заклевам се с живота на Господа! Те наистина лъжливо се кълнат.

Ако и говоре: Тако да је жив Господ! Опет се криво куну.

3 Господи, очите Ти не търсят ли честност? Ударил си ги, но не ги заболя; Изнурил си ги, но не искаха да приемат поправление; Втвърдиха лицата си повече от камък; Не искаха да се върнат.

Господе! Не гледају ли очи Твоје на истину! Бијеш их, али их не боли; сатиреш их, али неће да приме науке, тврђе им је лице од камена, неће да се обрате.

4 Тогава аз рекох: Навярно това са сиромасите, те са безумни; Защото не знаят пътя Господен, Нито закона на своя Бог.

И ја рекох: Сиромаси су, лудо раде, јер не знају пут Господњи, закон Бога свог.

5 Ще се обърна към големците Та ще говоря с тях; Защото те знаят пътя Господен, Закона на своя Бог, Но и те всички са строшили хомота, Разкъсали връзките.

Идем к властељима, и њима ћу говорити, јер они знају пут Господњи, закон Бога свог; али и они изломише јарам, покидаше свезе.

6 Затова, лъв от гората ще ги порази, Вълк от пустинята ще ги ограби, Рис ще причаква край градовете им; Всеки, който излезе от там, ще бъде разкъсан, Защото престъпленията им са много, Отстъпничествата им се умножиха.

За то ће их побити лав из шуме, вук ће их вечерњи потрти, рис ће вребати код градова њихових, ко год изиђе из њих биће растргнут, јер је много греха њихових и силни су одмети њихови.

7 Как ще ти простя това? Чадата ти Ме оставиха И кълняха се в ония, които не са богове; След като ги наситих, те прелюбодействуваха, И на тълпи отиваха в къщите на блудниците.

Како ћу ти опростити то? Синови твоји оставише мене, и куну се онима који нису богови. Како их наситих, стадоше чинити прељубу, и у кућу курвину стичу се гомилом.

8 Заран са като нахранени коне; Всеки цвили подир жената на ближния си.

Јутром су кад устају као товни коњи, сваки рже за женом ближњег свог.

9 Няма ли да накажа затова? казва Господ; И душата Ми не ще ли въздаде на такъв народ?

За то ли нећу походити? Вели Господ, и душа моја неће ли се осветити таквом народу?

10 Качете се на стените му и събаряйте; Но не нанасяйте съвършено изтребление; Махнете клоновете му, Защото не са Господни.

Изађите му на зидове и развалите, али немојте сасвим затрти, скините му преворнице, јер нису Господње.

11 Защото Израилевият дом и Юдовият дом Се отнесоха много невярно към Мене, казва Господ.

Јер ме сасвим изневери дом Израиљев и дом Јудин, вели Господ.

12 Отрекоха се от Господа, Казвайки: Не той ни заплашва с това; И няма да ни постигне зло, Нито ще видим нож или глад;

Ударише у бах Господу и рекоше: Није тако, неће нас зло задесити, и нећемо видети мача ни глади.

13 Пророците са вятър, И слово Господно няма в тях. На сами тях ще се сбъдне това.

А ти пророци отићи ће у ветар, и речи нема у њима, њима ће бити тако.

14 Затова, така казва Господ Бог на Силите: Понеже изговарят тия думи, Ето, Аз ще направя Моите слова в устата ти огън, И тия люде дърва, и ще ги пояде.

Зато овако вели Господ Господ над војскама: Кад тако говорите, ево ја ћу учинити да речи моје у устима твојим буду као огањ, а овај народ дрва, те ће их спалити.

15 Ето, доме Израилев, Аз ще доведа върху вас Народ от далеч, казва Господ; Народ траен е той, народ старовременен, Народ чийто език не знаеш, Нито разбираш що говорят,

Гле, ја ћу довести на вас народ из далека, доме Израиљев, вели Господ, народ јак, народ стар, народ коме језика нећеш знати нити ћеш разумети шта говори;

16 Тулът им е като отворен гроб; Те всички са юнаци.

Коме је тул као гроб отворен, сви су јаки.

17 Ще изпояждат жетвата ти и хляба ти, Който синовете ти и дъщерите ти трябваше да ядат; Ще изпояждат стадата ти и чердите ти, Ще изпояждат лозята ти и смоковниците ти, Ще разбият с меч укрепените ти градове, На които ти уповаваш.

И појешће летину твоју и хлеб твој, што синови твоји и кћери твоје хтеше јести, појешће овце твоје и говеда твоја, појешће винову лозу твоју и смокве твоје, и мачем ће затрти тврде градове твоје у које се уздаш.

18 Но и в ония дни, казва Господ, Не ща да ви нанеса съвършено изтребление.

Али ни тада, вели Господ, нећу вас сасвим затрти.

19 И когато речете: Защо Господ Бог наш Ни направи всичко това? Тогава да им речеш: Както Ме оставихте Та служихте на чужди богове във вашата земя, Така ще служите на чужденци в една земя, която не е ваша.

Јер кад кажете: Зашто нам чини Господ Бог наш све ово? Тада им реци: Како остависте мене и служисте туђим боговима у земљи својој, тако ћете служити туђинцима у земљи која није ваша.

20 Известете това на Якововия дом, И прогласете го в Юда, като кажете:

Јавите ово у дому Јаковљевом, и огласите у Јуди, говорећи:

21 Чуйте сега това, глупави и неразумни люде, Които имате очи, но не виждате, Които имате уши, но не чувате.

Чујте ово, луди и безумни народе, који имате очи, а не видите, који имате уши, а не чујете.

22 Не се ли боите от Мене? казва Господ, Не ще ли треперите пред Мене, Който с вечна заповед съм поставил пясъка за граница на морето, Която не може да премине; Тъй че, макар вълните му да се издигат, пак няма да преодолеят, При все че бучат, пак няма да я преминат?

Мене ли се нећете бојати? Вели Господ; од мене ли нећете дрхтати? Који поставих песак мору за међу вечном наредбом, и неће прећи преко ње; ако му и устају вали, неће надјачати, ако и буче, неће је прећи.

23 Но тия люде имат бунтовно и непокорно сърце; Възбунтуваха се и отидоха.

Али је у народа овог срце упорно и непокорно; одступише и отидоше.

24 Не казват в сърцето си: Нека се боим сега от Господа нашия Бог, Който дава ранния и късния дъжд на времето му, Който пази за нас определените седмици на жетвата.

Нити рекоше у срцу свом: Бојмо се Господа Бога свог, који нам даје дажд рани и позни на време, и чува нам недеље одређене за жетву.

25 Вашите беззакония отвърнаха тия неща, И вашите грехове ви лишиха от доброто.

Безакоња ваша одвраћају то, и греси ваши одбијају добро од вас.

26 Защото се намират между людете Ми нечестивци, Които, наблюдавайки както причакващ ловец, Полагат примки, ловят човеци.

Јер се налазе у народу мом безбожници, који вребају као птичари кад се притаје, мећу замке да хватају људе.

27 Както клетка е пълна с птици, Така къщите им са пълни с плод на измама, Чрез която те се възвеличиха и обогатиха,

Као крлетка пуна птица тако су куће њихове пуне преваре; зато посташе велики и обогатише.

28 Отлъстяха, лъщят, Дори преляха със своите нечестиви дела; Не защищават делото - делото на сирачето, за да благоденствуват, И правото на бедните не отсъждат.

Угојише се, сјају се, мимоилазе зло, не чине правде ни сирочету, и опет им је добро, и не дају правице убогима.

29 Няма ли да накажа затова? казва Господ; Душата Ми не ще ли въздаде на такъв народ?

Зато ли нећу походити? Вели Господ, и душа моја неће ли се осветити таквом народу?

30 Удивително и ужасно нещо стана в тая страна:

Чудо и страхота бива у земљи.

31 Пророците пророкуват лъжливо, И свещениците господствуват чрез тях; И людете Ми така обичат; А какво ще правите в окончателното следствие на това?

Пророци пророкују лажно, и свештеници господују преко њих, и народу је мом то мило. А шта ћете радити на последак?