Еремия 5
1 Обходете улиците на Ерусалим И вижте сега, научете се, и потърсете по площадите му Дали можете намери човек - Дали има някой - който да постъпва справедливо, да търси честност; И аз ще простя на тоя град.
Run you to and fro through the streets of Jerusalem, and see now, and know, and seek in the broad places thereof, if you can find a man, if there be any that executes judgment, that seeks the truth; and I will pardon it.
2 Защото, ако и да казват: заклевам се с живота на Господа! Те наистина лъжливо се кълнат.
And though they say, The LORD lives; surely they swear falsely.
3 Господи, очите Ти не търсят ли честност? Ударил си ги, но не ги заболя; Изнурил си ги, но не искаха да приемат поправление; Втвърдиха лицата си повече от камък; Не искаха да се върнат.
O LORD, are not your eyes on the truth? you have stricken them, but they have not grieved; you have consumed them, but they have refused to receive correction: they have made their faces harder than a rock; they have refused to return.
4 Тогава аз рекох: Навярно това са сиромасите, те са безумни; Защото не знаят пътя Господен, Нито закона на своя Бог.
Therefore I said, Surely these are poor; they are foolish: for they know not the way of the LORD, nor the judgment of their God.
5 Ще се обърна към големците Та ще говоря с тях; Защото те знаят пътя Господен, Закона на своя Бог, Но и те всички са строшили хомота, Разкъсали връзките.
I will get me to the great men, and will speak to them; for they have known the way of the LORD, and the judgment of their God: but these have altogether broken the yoke, and burst the bonds.
6 Затова, лъв от гората ще ги порази, Вълк от пустинята ще ги ограби, Рис ще причаква край градовете им; Всеки, който излезе от там, ще бъде разкъсан, Защото престъпленията им са много, Отстъпничествата им се умножиха.
Why a lion out of the forest shall slay them, and a wolf of the evenings shall spoil them, a leopard shall watch over their cities: every one that goes out there shall be torn in pieces: because their transgressions are many, and their backslidings are increased.
7 Как ще ти простя това? Чадата ти Ме оставиха И кълняха се в ония, които не са богове; След като ги наситих, те прелюбодействуваха, И на тълпи отиваха в къщите на блудниците.
How shall I pardon you for this? your children have forsaken me, and sworn by them that are no gods: when I had fed them to the full, they then committed adultery, and assembled themselves by troops in the harlots’ houses.
8 Заран са като нахранени коне; Всеки цвили подир жената на ближния си.
They were as fed horses in the morning: every one neighed after his neighbor’s wife.
9 Няма ли да накажа затова? казва Господ; И душата Ми не ще ли въздаде на такъв народ?
Shall I not visit for these things? says the LORD: and shall not my soul be avenged on such a nation as this?
10 Качете се на стените му и събаряйте; Но не нанасяйте съвършено изтребление; Махнете клоновете му, Защото не са Господни.
Go you up on her walls, and destroy; but make not a full end: take away her battlements; for they are not the LORD’s.
11 Защото Израилевият дом и Юдовият дом Се отнесоха много невярно към Мене, казва Господ.
For the house of Israel and the house of Judah have dealt very treacherously against me, says the LORD.
12 Отрекоха се от Господа, Казвайки: Не той ни заплашва с това; И няма да ни постигне зло, Нито ще видим нож или глад;
They have belied the LORD, and said, It is not he; neither shall evil come on us; neither shall we see sword nor famine:
13 Пророците са вятър, И слово Господно няма в тях. На сами тях ще се сбъдне това.
And the prophets shall become wind, and the word is not in them: thus shall it be done to them.
14 Затова, така казва Господ Бог на Силите: Понеже изговарят тия думи, Ето, Аз ще направя Моите слова в устата ти огън, И тия люде дърва, и ще ги пояде.
Why thus says the LORD God of hosts, Because you speak this word, behold, I will make my words in your mouth fire, and this people wood, and it shall devour them.
15 Ето, доме Израилев, Аз ще доведа върху вас Народ от далеч, казва Господ; Народ траен е той, народ старовременен, Народ чийто език не знаеш, Нито разбираш що говорят,
See, I will bring a nation on you from far, O house of Israel, says the LORD: it is a mighty nation, it is an ancient nation, a nation whose language you know not, neither understand what they say.
16 Тулът им е като отворен гроб; Те всички са юнаци.
Their quiver is as an open sepulcher, they are all mighty men.
17 Ще изпояждат жетвата ти и хляба ти, Който синовете ти и дъщерите ти трябваше да ядат; Ще изпояждат стадата ти и чердите ти, Ще изпояждат лозята ти и смоковниците ти, Ще разбият с меч укрепените ти градове, На които ти уповаваш.
And they shall eat up your harvest, and your bread, which your sons and your daughters should eat: they shall eat up your flocks and your herds: they shall eat up your vines and your fig trees: they shall impoverish your fenced cities, wherein you trusted, with the sword.
18 Но и в ония дни, казва Господ, Не ща да ви нанеса съвършено изтребление.
Nevertheless in those days, says the LORD, I will not make a full end with you.
19 И когато речете: Защо Господ Бог наш Ни направи всичко това? Тогава да им речеш: Както Ме оставихте Та служихте на чужди богове във вашата земя, Така ще служите на чужденци в една земя, която не е ваша.
And it shall come to pass, when you shall say, Why does the LORD our God all these things to us? then shall you answer them, Like as you have forsaken me, and served strange gods in your land, so shall you serve strangers in a land that is not yours.
20 Известете това на Якововия дом, И прогласете го в Юда, като кажете:
Declare this in the house of Jacob, and publish it in Judah, saying,
21 Чуйте сега това, глупави и неразумни люде, Които имате очи, но не виждате, Които имате уши, но не чувате.
Hear now this, O foolish people, and without understanding; which have eyes, and see not; which have ears, and hear not:
22 Не се ли боите от Мене? казва Господ, Не ще ли треперите пред Мене, Който с вечна заповед съм поставил пясъка за граница на морето, Която не може да премине; Тъй че, макар вълните му да се издигат, пак няма да преодолеят, При все че бучат, пак няма да я преминат?
Fear you not me? says the LORD: will you not tremble at my presence, which have placed the sand for the bound of the sea by a perpetual decree, that it cannot pass it: and though the waves thereof toss themselves, yet can they not prevail; though they roar, yet can they not pass over it?
23 Но тия люде имат бунтовно и непокорно сърце; Възбунтуваха се и отидоха.
But this people has a revolting and a rebellious heart; they are revolted and gone.
24 Не казват в сърцето си: Нека се боим сега от Господа нашия Бог, Който дава ранния и късния дъжд на времето му, Който пази за нас определените седмици на жетвата.
Neither say they in their heart, Let us now fear the LORD our God, that gives rain, both the former and the latter, in his season: he reserves to us the appointed weeks of the harvest.
25 Вашите беззакония отвърнаха тия неща, И вашите грехове ви лишиха от доброто.
Your iniquities have turned away these things, and your sins have withheld good things from you.
26 Защото се намират между людете Ми нечестивци, Които, наблюдавайки както причакващ ловец, Полагат примки, ловят човеци.
For among my people are found wicked men: they lay wait, as he that sets snares; they set a trap, they catch men.
27 Както клетка е пълна с птици, Така къщите им са пълни с плод на измама, Чрез която те се възвеличиха и обогатиха,
As a cage is full of birds, so are their houses full of deceit: therefore they are become great, and waxen rich.
28 Отлъстяха, лъщят, Дори преляха със своите нечестиви дела; Не защищават делото - делото на сирачето, за да благоденствуват, И правото на бедните не отсъждат.
They are waxen fat, they shine: yes, they overpass the deeds of the wicked: they judge not the cause, the cause of the fatherless, yet they prosper; and the right of the needy do they not judge.
29 Няма ли да накажа затова? казва Господ; Душата Ми не ще ли въздаде на такъв народ?
Shall I not visit for these things? says the LORD: shall not my soul be avenged on such a nation as this?
30 Удивително и ужасно нещо стана в тая страна:
A wonderful and horrible thing is committed in the land;
31 Пророците пророкуват лъжливо, И свещениците господствуват чрез тях; И людете Ми така обичат; А какво ще правите в окончателното следствие на това?
The prophets prophesy falsely, and the priests bear rule by their means; and my people love to have it so: and what will you do in the end thereof?
