Еремия 48

1 За Моава. Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Горко на Нево! защото се опустоши; Кириатаим се посрами, защото биде превзет; Мисгав се посрами, защото биде разтрошен.

За Моава овако говори Господ над војскама, Бог Израиљев: Тешко Невону! Јер ће се опустошити; Киријатајим ће се посрамити и узети; Мизгав ће се посрамити и препасти.

2 Моав няма вече да се хвали; В Есевон измислиха зло против него, като казаха: Елате! да го изтребим, та да не е народ. Също и ти, Мадмене, ще запустееш; Ножът ще те преследва.

Неће се више хвалити Моав Есевоном; јер му зло мисле: Ходите да га истребимо да није више народ. И ти, Мадмане, опустећеш; мач ће те гонити.

3 Глас на писък от Оронаим, Ограбване и страшно разрушение!

Чује се вика из Оронајима, пустошење и сатирање велико.

4 Моав биде разрушен; Малките му деца изпищяха.

Моав се сатре; стоји вика деце његове.

5 Защото в нагорнината на Луит Ще се издига плач върху плач, Понеже в нанадолнината на Оронаим Чуха плачевния писък на жертвите на разрушение.

Јер ће се путем луитским дизати плач без престанка; и како се силази у Оронајим, непријатељи ће чути страшну вику;

6 Бягайте, отървете живота си, И бъдете като изтравничето в пустинята.

Бежите, избавите душе своје, и будите као врес у пустињи.

7 Защото, понеже си уповавал на делата си и на съкровищата си, Сам ти също ще бъдеш хванат; И Хамос ще отиде в плен Заедно със свещениците си и първенците си.

Јер што се уздаш у своја дела и у благо своје, зато ћеш се и ти узети, и Хемос ће отићи у ропство, свештеници његови и кнезови његови скупа.

8 И разорителят ще дойде във всеки град; Ни един град не ще се избави; Още и долината ще бъде опустошена, И полето ще се разори, Както рече Господ.

И доћи ће затирач у сваки град, неће се сачувати ни један град; долина ће пропасти и равница ће се опустошити, јер Господ рече.

9 Дайте крила на Моава, За да литне и да избяга; Защото градовете му ще запустеят. И не ще има кой да живее в тях.

Подајте крила Моаву, нека брзо одлети; јер ће градови његови опустети да неће нико живети у њима.

10 Проклет да бъде оня, който върши делото Господно небрежно; И проклет оня, който въздържа ножа си от кръв.

Проклет био ко немарно ради дело Господње, и проклет ко устеже мач свој од крви!

11 Моав е бил на спокойствие от младините си, И е почивал като вино на дрождията си; Не е бил претакан от съд в съд, Нито е ходил в плен; Затова, вкусът му си е останал в него, И дъхът му не се е променил.

Моав је био у миру од детињства свог и почивао на дрождини својој, нити се претакао из суда у суд, нити је у ропство ишао; зато му оста кус његов, и мирис се његов није променио.

12 Затова, ето, идат дни, казва Господ, Когато ще му пратя преливачи, които ще го прелеят; И ще изпразнят съдовете му и разкъсат меховете му.

Зато, ево, иду дани, говори Господ, да му пошаљем преметаче, који ће га преметнути, и судове његове испразнити и мехове његове покидати.

13 И Моав ще се посрами за Хамоса Както се посрами Израилевият дом За Ветил, на който уповаваха.

И Моав ће се осрамотити с Хемоса, као што се осрамотио дом Израиљев с Ветиља, гада свог.

14 Като казвате: Ние сме силни мъже, Мъже храбри за война?

Како говорите: Јаки смо и јунаци у боју?

15 Моав биде разорен, градовете му изгоряха, И отбраните му младежи слязоха да бъдат заклани, Казва Царят, чието име е Господ на Силите.

Моав ће се опустошити и градови ће његови пропасти, и најбољи младићи његови сићи ће на заклање, говори цар, коме је име Господ над војскама.

16 Погибелта на Моава скоро ще дойде, И злото му, иде много бързо.

Близу је погибао Моавова, и зло његово врло хити.

17 Всички, които сте около него, оплаквайте го; И всички, които знаете името му, речете: Как се счупи якият скиптър, Славната тояга!

Жалите га сви који сте око њега, и који год знате за име његово, реците: Како се сломи јаки штап, славна палица?

18 Дъщерьо, която живееш в Девон, Слез от славата си та седни в безводно място; Защото разорителят на Моава възлезе против тебе И ще съсипе крепостите ти.

Сиђи са славе своје, и седи на место засушено, кћери, која живиш у Девону; јер ће затирач Моавов доћи на тебе и раскопаће градове твоје.

19 Жителко в Ароир Застани при пътя, та съгледай; Попитай онзи, който бяга, и онази, която се е отървала, Като речеш: Що стана?

Стани на путу, и погледај, која живиш у Ароиру, упитај оног који бежи и ону која гледа да се избави, реци: Шта би?

20 Моав се посрами, защото е разрушен. Излелекай и викни; Известете в Арнон, че Моав биде запустен.

Посрами се Моав; јер се разби; ридајте и вичите; јавите у Арнон да се Моава опустоши.

21 Съдба сполетя полската земя, Олон, Яса, и Мифаат,

Јер суд дође на земљу равну, на Олон и на Јасу и Мифат,

22 Девон, Нево, и Вет-девлатаим,

И на Девон и на Невон и на Вет-Девлатајим,

23 Кириатаим, Вет-гамул, и Вет-меон,

И на Киријатајим и на Вет-Гамул и на Вет-Меон,

24 Кариот, Восора, И всичките градове на Моавската земя, далечни и близки.

И на Кериот и на Восору, и на све градове земље моавске, који су далеко и који су близу.

25 Рогът на Моава се строши, И мишцата му се смаза, казва Господ.

Одбијен је рог Моаву, и мишица се његова сломи, говори Господ.

26 Опийте го, Защото се надигна против Господа; Моав ще се валя в бълвоча си, Тоже и той ще бъде за присмех.

Опојте га, јер се подигао на Господа; нека се ваља Моав у бљувотини својој, и буде и он подсмех.

27 Защото не стана ли на тебе Израил за присмех? Намери ли се той между крадци, Щото колкото пъти говориш за него движиш си рамената презрително?

Јер, није ли теби Израиљ био подсмех? Је ли се затекао међу лупежима, те кад год говориш о њему поскакујеш?

28 Моавски жители, Напуснете градовете, заселете се в канарата, И бъдете като гълъбица, която се загнездява По страните на входа на пещерата.

Оставите градове и населите се у стени, становници моавски, и будите као голубица која се гнезди у крају и раселини.

29 Чухме за гордостта на Моава, (той е много горд), За високоумието му, гордостта му, надутостта му, И надменността на сърцето му.

Чусмо понос Моавов да је веома поносит, охолост његову и понос, разметање његово и обест његову.

30 Аз зная, че неговият гняв Е празен, казва Господ; Самохвалствата му не са извършили нищо.

Знам ја, говори Господ, обест његову; али неће бити тако; лажи његове неће учинити ништа.

31 Затова ще излелекам за Моава; Да! ще извикам за целия Моав; Ще заридаят за мъжете на Кир-арес.

Зато ћу ридати за Моавом, викати за свим Моавом, уздисаће се за онима у Кир-ересу.

32 О, лозо на Севма, Ще плача за тебе повече, отколкото плака Язир; Твоите клончета преминаха морето, Стигнаха до морето на Язир; Грабител нападна летните ти плодове и гроздобера ти.

Више него за Јазиром плакаћу за тобом, лозо сивамска; одводе твоје пређоше море, допреше до мора јазирског; затирач нападе на летину твоју и на бербу твоју.

33 Отне се веселието и радостта От плодоносното поле и от Моавската земя; И спрях виното от линовете, Та да няма вече кой да тъпче грозде с възклицание; Възклицание няма да се чуе.

И радост и весеље отиде с родног поља, из земље моавске, и учиних те неста у кацама вина; нико неће газити певајући; песма неће се више певати.

34 Поради вопъла на Есевон, който стигна до Елеала И до Яса, те нададоха глас От Сигор до Оронаим, До Еглат-шелишия; Защото и водите на Нимрим пресъхнаха.

Од вике есевонске, која допре до Елеале, подигоше вику до Јасе, од Сигора до Оронајима, као јуница од три године, јер ће и вода нимримских нестати.

35 При това, казва Господ, ще премахна от Моава Онзи, който принася всеизгаряне по високите места, И онзи, който кади на боговете си.

И учинићу, говори Господ, да не буде Моаву човека који би приносио жртву на висини и кадио боговима својим.

36 Затова сърцето ми звучи за Моава като свирка, И сърцето ми звучи като свирка за мъжете на Кир-арес; Защото изобилието, което доби, изчезна.

Зато ће срце моје пиштати за Моавом као свирала, и срце ће моје пиштати као свирала за људима у Кир-ересу, јер ће му сва течевина пропасти.

37 Защото всяка глава е плешива, И всяка брада обръсната; По всичките ръце има нарязвания, И на кръста вретище.

Јер ће све главе бити ћелаве и све браде обријане, и све руке изрезане, и око бедара кострет.

38 По всичките къщни покриви на Моава И по улиците му има плач навред; Защото строших Моава като непотребен съд, казва Господ,

На свим крововима Моавовим и по улицама његовим биће сам плач, јер ћу разбити Моава као суд на коме нема милине, говори Господ.

39 Как се строши! лелекат те; Как Моав посрамен обърна гръб! Така Моав ще стане за присмех И за ужасяване на всички, които са около него.

Ридајте: Како је сатрвен! Како Моав обрну плећи срамотан? И поста Моав подсмех и страхота свима који су око њега.

40 Защото така казва Господ: Ето, неприятелят ще налети като орел, И ще разпростре крилата си над Моава.

Јер овако говори Господ: Ево, као орао долетеће и рашириће крила своја над Моавом.

41 Градовете се превзеха, крепостите хванати с изненада, И сърцата на силните моавци ще бъдат в оня ден Като сърцето на жена в родилни болки.

Кериот је покорен и тврда се места заузеше, и срца ће у јунака Моавових бити у онај дан као срце у жене која се порађа.

42 И Моав ще бъде изтребен, тъй щото да не е вече народ, Защото се надигна против Господа.

И Моав ће се истребити да не буде народ, јер се подиже на Господа.

43 Страх, яма, и примка те налетяха, Жителю моавски, казва Господ.

Страх и јама и замка око тебе је, становниче моавски, говори Господ.

44 Който избегне от страха ще падне в ямата, И който излезе от ямата ще се хване в примката; Защото ще докарам върху него, да! върху Моава, Годината на наказанието им, казва Господ.

Ко утече од страха, пашће у јаму, а ко изађе из јаме, ухватиће се у замку; јер ћу пустити на њега, на Моава, годину похођења њиховог, говори Господ.

45 Ония, които бягаха., Застанаха изнемощели под сянката на Есевон; Огън обаче излезе из Есевон, И пламък отсред Сион, Който погълна Моавския край И темето на шумните борци.

У сену есевонском уставише се који бежаху од силе; али ће огањ изаћи из Есевона и пламен исред Сиона, и опалиће крај Моаву и теме немирницима.

46 Горко ти, Моаве; Хамосовите люде загинаха; Защото синовете ти се хванаха пленници И дъщерите ти пленници.

Тешко теби, Моаве, пропаде народ Хемосов, јер синове твоје заробише, и кћери твоје одведоше у ропство.

47 Но при все това, Аз ще върна моавските пленници В послешните дни, казва Господ. До тук съдбата на Моава.

Али ћу повратити робље Моавово у последње време, говори Господ. Довде је суд Моаву.