Еремия 44
1 Словото, което дойде към Еремия за всичките Юдеи, които живееха в Египетската земя и седяха в Мигдол, в Тафнес, в Мемфис, и в страната Патрос, и рече:
Egypt khohmuen kah khosa rhoek, Migdol neh Tahpanhes kah khosa, Noph neh Parthros khohmuen kah Judah boeih ham Jeremiah taengah ol ha pawk.
2 Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Видяхте всичкото зло, което докарах върху Ерусалим и върху всичките Юдови градове; и, ето, днес те са пусти, и няма кой да живее в тях,
“Israel Pathen caempuei BOEIPA loh he ni a thui. Jerusalem so neh Judah khopuei boeih ah boethae cungkuem ka thoeng sak te na hmuh uh coeng. Tahae khohnin ah imrhong te a khuiah khosa om mahpawh ne.
3 поради нечестието, което сториха та Ме разгневиха, като отиваха да кадят и да служат на други богове, които ни те познаваха, ни вие, ни бащите ви.
A boethae uh hman ah kai veet ham a saii uh pathen tloe taengah hmueih phum ham neh thothueng ham pongpa uh. Amih te amamih long khaw, nangmih long khaw, na pa rhoek long khaw a ming uh moenih.
4 И пратих при вас всичките Си слуги пророците, като ставах рано и ги пращах, и казвах: Ах! не правете тая гнусна работа, която аз мразя.
Ka sal boeih te nangmih taengah kan tueih coeng. Tonghma rhoek te a thoh neh ka tueih tih, ‘Tueilaehkoi hno te saii uh boel mai, te te ka hmuhuet,’ ka ti.
5 Но те не послушаха, нито приклониха ухото си, за да се върнат от нечестието си, та да не кадят на други богове.
Tedae hnatun uh pawt tih pathen tloe ham ka phum pawt ve a ti ah a boethae lamloh mael ham a hna te kaeng uh pawh.
6 Затова се изляха яростта Ми и гневът ми, и пламнаха в Юдовите градове и в ерусалимските улици; и те бидоха разорени и пусти, както са и днес.
Te dongah ka kosi neh ka thintoek he bo coeng tih Judah khopuei neh Jerusalem tollong te a dom coeng. Te dongah ni tahae khohnin bangla imrhong neh khopong la a poeh uh.
7 Сега, прочее, така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Защо вършите това голямо зло против своите души, тъй щото да изтребите изпомежду си мъж и жена, дете и бозайниче отсред Юда, та да не остане от вас никой оцелял,
Te dongah Israel Pathen caempuei Pathen BOEIPA loh he ni a thui coeng. Balae tih, na hinglu te yoethae tanglue aka khuen tih Judah lakli kah huta tongpa neh camoe cahni te nangmih ham a meet kangna a paih pawt hil nangmih aka saii ham khaw namamih ni.
8 като Ме разгневявате с делата на ръцете си, и кадите на други богове в Египетската земя, гдето дойдохте да пришелствувате, тъй щото да бъдете изтребени, и да станете за проклетия и за укоряване между всичките народи на света?
Nangmih aka saii ham ni na paan uh tih na bakuep thil Egypt diklai kah pathen tloe ham na phum pah na kut dongkah bibi neh kai nan veet uh. Tedae nangmih te diklai namtom boeih kah rhunkhuennah neh kokhahnah la aka om sak ham rhung ni.
9 Забравихте ли наказанията, които наложих поради нечестието на бащите ви, и нечестието на Юдовите царе, и нечестието на жените на всеки от тях, и вашето нечестие, и нечестието на жените ви, което вършеха в Юдовата земя и в ерусалимските улици?
Judah khohmuen neh Jerusalem tollong ah a saii uh na pa rhoek kah boethae khaw, Judah manghai kah boethae neh a yuu rhoek kah boethae khaw, nangmih kah a boethae neh na yuu rhoek kah boethae te na hnilh uh nama?
10 Те и до днес не се смириха, нито се убояха, нито ходиха в закона Ми и в повеленията, които поставих пред вас и пред бащите ви.
Tahae khohnin duela na ueih uh pawt tih narhih uh pawh. Nangmih mikhmuh neh na pa mikhmuh ah kam paek ka olkhueng neh ka khosing te na caeh puei uh pawh.
11 Затова така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Ето, Аз ще насоча лицето си против вас за зло, дори за изтреблението на целия Юда.
“Te dongah Israel Pathen caempuei BOEIPA loh he ni a thui. Judah pum te saii ham ka maelhmai nangmih taengah a thae la ka khueh coeng ne.
12 И ще отмахна останалите от Юда, които насочиха лицата си да отидат в Египетската земя; паднат от нож, ще загинат от глад, от най-скромен до най-велик ще измрат от нож и от глад; и ще бъдат за проклинане и за учудване, за проклетия и за укоряване.
Egypt kho la caeh ham neh bakuep pahoi ham a maelhmai aka khueh Judah kah a meet te ka khuen vetih Egypt khohmuen ah boeih khawk uh bitni. Cunghang dongah cungku uh vetih khokha ah khawk bitni. Tanoe lamloh kangham duela cunghang neh khokha neh duek uh ni. Te vaengah te thaephoeinah la, imsuep la, rhunkhuennah la kokhahnah la om uh ni.
13 Защото ще накажа ония, които живеят в Египетската земя, както наказах Ерусалим, с нож, с глад и с мор,
Jerusalem ka cawh bangla Egypt kho kah khosa rhoek te cunghang neh, khokha neh, duektahaw neh ka cawh ni.
14 тъй щото никой от останалите от Юда, които са отишли в Египетската земя да пришелствуват там, няма да избегне или да оцелее, та да се върне в Юдовата земя, към която те копнеят да се върнат, за да живеят там; защото никой няма да се върне, освен ония, които избягат.
Egypt diklai ah bakuep ham aka cet tih Judah diklai la aka mael Judah kah a meet te hlangyong neh rhaengnaeng om mahpawh. Amih loh mael ham neh khosak ham a hinglu thak mai cakhaw hlangyong rhoek bueng pawt atah mael uh mahpawh,” a ti nah.
15 Тогава всичките мъже, които знаеха, че жените им кадяха на други богове, и всичките жени, които се намираха там, едно голямо множество, дори всичките Юдеи, които живееха в Патрос в Египетската земя отговориха на Еремия, като рекоха:
Te vaengah pathen tloe taengah a yuu aka phum te aka ming hlang boeih neh hlangping la muep aka pai huta boeih, Egypt khohmuen Parthros kah khosa pilnam boeih loh Jeremiah te a doo uh tih,
16 Колкото за словото, което ти ни говори в Господното име, няма да те послушаме;
Ol he kaimih taengah BOEIPA ming neh na thui dae nang taengkah te ka hnatun uh moenih.
17 но непременно ще вършим всичко, що е излязло от устата ни, че ще кадим на небесната царица, и ще й правим възлияния, както правехме ние и бащите ни, царете ни и първенците ни, в Юдовите градове и в ерусалимските улици; защото тогава ядохме хляб до ситост, добре ни беше, и зло не видяхме.
Kaimih ka lamloh ol a thoeng bangla boeih ka saii rhoe ka saii uh ni. Vaan boeinu taengah phum ham neh a taengah tuisi doeng ham om. Te vanbangla Judah khopuei rhoek neh Jerusalem tollong ah kaimih neh a pa rhoek loh, ka manghai rhoek neh ka mangpa rhoek loh ka saii uh. Te vaengah buh ka kum uh dongah a then la ka om uh tih boethae ka hmuh uh pawh.
18 Но откак престанахме да кадим на небесната царица и да й правим възлияния, сме били лишени от всичко, и довършихме се от нож и от глад.
Vaan boeinu taengah phum ham neh anih taengah tuisi doeng ham ka toeng uh parhi te a cungkuem dongah ka vawt uh tih cunghang neh khokha dongah ka khawk uh.
19 А жените казаха: И когато кадяхме на небесната царица, та й правихме възлияния, дали без знанието на мъжете си й правехме млинове по нейния образ и правехме й възлияния?
Te vaengah kaimih loh ka hlang mueh lam nim vaan boeinu ham ka phum uh tih anih taengah tuisi ka doeng uh. A noih ham a anih ham rhaibuh ka khueh tih amah taengah tuisi ka doeng uh?” a ti uh.
20 Тогава Еремия говори на всичките люде, на мъжете и на жените, с една дума на всичките люде, които му отговориха така, като каза:
Te vaengah Jeremiah loh pilnam pum taengkah tongpa rhoek te khaw, huta rhoek te khaw, ol neh anih aka doo pilnam boeih te khaw a thui pah.
21 Не спомни ли си Господ темяна, който кадяхте в Юдовите градове и в ерусалимските улици, вие и бащите ви, царете ви и първенците ви, и людете от тая земя, и не дойде ли в ума Му?
“Judah khopuei khui neh Jerusalem tollong ah na phum uh te hmueih moenih a? Nangmih neh na pa rhoek, na manghai rhoek neh na mangpa rhoek, a khohmuen kah pilnam te BOEIPA loh a thoelh tih a lungbuei loh a dueh ta.
22 така щото Господ не можа вече да търпи мерзостите, които струвахте, та затова земята ви запустя и стана за учудване и за проклетия, без жители, както е днес.
Nangmih kah khoboe thaenah hman ah BOEIPA koep a duen uh ham a coeng moenih. Tueilaehkoi hman ah na saii uh dongah ni na khohmuen te imrhong la, imsuep la, rhunkhuennah la poeh tih tahae khohnin kah bangla khosa a om pawh.
23 Понеже кадяхте, и понеже съгрешавахте на Господа, и не послушахте гласа на Господа, нито ходихте в закона Му, в повеленията Му, или в заявленията Му, затова ви постигна това зло, както виждате днес.
Na phum uh hman ah khaw BOEIPA taengah na tholh bal pueng. BOEIPA ol te na hnatun uh pawt tih a olkhueng neh a khosing dongah khaw, a olphong dongah khaw na pongpa uh pawh. Te dongah tahae khohnin kah bangla yoethae loh nangmih n'doe,” a ti nah.
24 При това, Еремия рече на всичките люде и на всичките жени: Слушайте Господното слово всички от Юда, които сте в Египетската земя.
Te phoeiah Jeremiah loh pilnam boeih neh huta boeih te, “Egypt khohmuen kah Judah boeih, BOEIPA ol te hnatun uh.
25 Така говори Господ на Силите, Израилевият Бог, казвайки: Вие и жените ви не само говорихте с устата си, но и извършихте с ръцете си това, което казахте, че: Непременно ще изпълним обреците си, които обрекохме, да кадим на небесната царица и да й правим възлияния. Тогава, потвърждавайте обреците си, и изпълнявайте обреците си.
Israel Pathen caempuei BOEIPA loh he ni a thui. “Namamih neh na yuu rhoek khaw na ka neh na thui tih na kut neh na khah uh. 'Vaan boeinu taengah phum ham neh anih taengah tuisi doeng ham ka caeng vanbangla ka olcaeng te ka saii rhoe ka saii ni, ' na ti uh. Na olcaeng te na thoh rhoe na thoh uh coeng tih na olcaeng bangla na saii khaw na saii uh coeng,” a ti.
26 Затова слушайте Господното слово всички от Юда, които живеете в Египетската земя: Ето, заклех се с великото Си име, казва Господ, че името Ми ще престане вече да се произнася с устата на някой Юдов мъж в цялата Египетска земя, щото да казва: Заклевам се в живота на Господа Иеова!
Te dongah Egypt kho kah khosa Judah pum loh BOEIPA ol he hnatun uh. BOEIPA loh, “Ka ming tanglue neh ka toemngam coeng. Egypt khohmuen tom ah ka Boeipa, hingnah Yahovah aka ti Judah hlang boeih te a ka kak neh kai ming aka khue la koep om boel saeh.
27 Ето, Аз бдя над тях за зло, а не за добро; и всичките Юдови мъже, които са в Египетската земя, ще гинат от нож и глад докле се довършат.
Amih then sak ham pawt tih thae sak ham ka hak thil coeng ne. Te dongah Egypt kho kah Judah hlang tah boeih khawk uh vetih cunghang loh, khokha loh amih a khah ni.
28 А които избягнат от ножа и се върнат от Египетската земя в Юдовата земя ще бъдат малцина на брой; и всички останали от Юда, които отидоха в Египетската земя, за да пришелствуват там, ще познаят, чие слово ще се сбъдне, моето ли или тяхното.
cunghang hlangyong te Egypt kho lamloh Judah kho kah hlang sii la mael uh ni. Te vaengah Egypt kho ah bakuep ham aka pawk Judah kah a meet boeih loh amih kah neh kai kah, u ol nim aka thoeng ti khaw a ming uh bitni.
29 И това ще ви бъде знамението, казва Господ, че Аз ще ви накажа на това място, за да познаете, че думите Ми непременно ще се сбъднат против вас за зло
Nangmih ham miknoek he BOEIPA kah olphong ni. He hmuen ah nangmih te kan cawh coeng. Te daengah ni ka ol tite nangmih taengah boethae la a pai rhoe a pai ham khaw na ming uh eh,” a ti.
30 Така казва Господ: Ето, Аз ще предам Египетския цар Фараон Вафрий в ръката на неприятелите му, и в ръката на ония, които искат живота му, както предадох Юдовия цар Седекия в ръката на неприятеля му Навуходоносора вавилонския цар, който искаше живота му.
BOEIPA loh he ni a thui. Judah manghai Zedekiah te a thunkha neh a hinglu aka toem Babylon manghai Nebukhanezar kut ah ka tloeng bangla, Egypt manghai Pharaoh Hophra te a thunkha kut neh a hinglu aka toem kut ah ka tloeng coeng ne.
