Еремия 42
1 Тогава всичките военачалници, и Иоанан Кариевият син, и Езания Осаиевият син, и всичките люде, от най-скромен до най-велик, пристъпиха,
Then all the captains of the forces, and Johanan the son of Kareah, and Jezaniah the son of Hoshaiah, and all the people from the least even to the greatest, came near,
2 та рекоха на пророк Еремия: Молим, нека бъде молбата ни приятна пред тебе, и помоли се за нас - за тия, всички които остават - на Господа твоя Бог, (защото от мнозина останахме малцина, както очите ти ни виждат),
And said to Jeremiah the prophet, Let, we beseech you, our supplication be accepted before you, and pray for us to the LORD your God, even for all this remnant; (for we are left but a few of many, as your eyes do behold us: )
3 да ни изяви Господ твоят Бог пътя, по който трябва да ходим и какво трябва да правим.
That the LORD your God may show us the way wherein we may walk, and the thing that we may do.
4 Тогава пророк Еремия им рече: Чух. Ето, ще се помоля на Господа вашия Бог според думите ви; и каквото ви отговори Господ ще ви го известя; няма да скрия нищо от вас.
Then Jeremiah the prophet said to them, I have heard you; behold, I will pray to the LORD your God according to your words; and it shall come to pass, that whatever thing the LORD shall answer you, I will declare it to you; I will keep nothing back from you.
5 Тогава те рекоха на Еремия: Господ да бъде истинен и верен свидетел между нас, че наистина ще постъпим според всичките думи, с които Господ твоят Бог ще те прати до нас.
Then they said to Jeremiah, The LORD be a true and faithful witness between us, if we do not even according to all things for the which the LORD your God shall send you to us.
6 Било добро или зло, ще послушаме гласа на Господа нашия Бог, при Когото те пращаме, за да ни бъде добре, когато послушаме гласа на Господа нашия Бог.
Whether it be good, or whether it be evil, we will obey the voice of the LORD our God, to whom we send you; that it may be well with us, when we obey the voice of the LORD our God.
7 И подир десет дни Господното слово дойде към Еремия.
And it came to pass after ten days, that the word of the LORD came to Jeremiah.
8 Тогава той повика Иоанана Кариевия син, всичките военачалници, които бяха с него, и всичките люде, от най-скромен до най-велик, та им рече:
Then called he Johanan the son of Kareah, and all the captains of the forces which were with him, and all the people from the least even to the greatest,
9 Така казва Господ, Израилевият Бог, при когото ме пратихте, за да сложа молбата ви пред него:
And said to them, Thus says the LORD, the God of Israel, to whom you sent me to present your supplication before him;
10 Ако следвате да живеете в тая земя, Тогава ще ви съградя, и няма да ви разоря; Защото се разкаях за злото, което ви сторих.
If you will still abide in this land, then will I build you, and not pull you down, and I will plant you, and not pluck you up: for I repent me of the evil that I have done to you.
11 Не бойте се от вавилонския цар, От когото се страхувахте, Не бойте се от него, казва Господ; Защото Аз съм с вас за да ви спася И да ви избавя от ръката му.
Be not afraid of the king of Babylon, of whom you are afraid; be not afraid of him, says the LORD: for I am with you to save you, and to deliver you from his hand.
12 Ще ви покажа милост, Тъй щото той да ви пожали И да ви върне в земята ви.
And I will show mercies to you, that he may have mercy on you, and cause you to return to your own land.
13 Но ако кажете: Не щем да живеем в тая земя, И не послушате гласа на Господа вашия Бог,
But if you say, We will not dwell in this land, neither obey the voice of the LORD your God,
14 И речете: Не; но ще идем в Египетската земя, Гдето няма да видим война, Нито да чуем тръбен глас. Нито да огладнеем за хляб, И там ще живеем,
Saying, No; but we will go into the land of Egypt, where we shall see no war, nor hear the sound of the trumpet, nor have hunger of bread; and there will we dwell:
15 Тогава слушайте словото Господно, вие останали от Юда - Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Ако положително насочите лицата си да влезете в Египет, И отидете да пришелствувате там,
And now therefore hear the word of the LORD, you remnant of Judah; Thus says the LORD of hosts, the God of Israel; If you wholly set your faces to enter into Egypt, and go to sojourn there;
16 Тогава ножът, от който се боите, Ще ви стигне там в Египетската земя, И гладът, от който се страхувате, Ще ви преследва там в Египет; И там ще измрете.
Then it shall come to pass, that the sword, which you feared, shall overtake you there in the land of Egypt, and the famine, whereof you were afraid, shall follow close after you there in Egypt; and there you shall die.
17 Така ще стане и с всичките мъже, Които биха насочили лицата си да отидат в Египет, За да пришелствуват там; Те ще измрат от нож, от глад и от мор; Ни един от тях няма да остане, или да избегне от злото, Което Аз ще докарам върху тях.
So shall it be with all the men that set their faces to go into Egypt to sojourn there; they shall die by the sword, by the famine, and by the pestilence: and none of them shall remain or escape from the evil that I will bring on them.
18 Защото така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Както гневът Ми и яростта Ми се изляха Върху Ерусалимските жители. Така яростта Ми ще се излее върху вас, Когато влезете в Египет; И ще бъдете за проклинание и за учудване, За проклетия и за укоряване; И няма да видите вече това място.
For thus says the LORD of hosts, the God of Israel; As my anger and my fury has been poured forth on the inhabitants of Jerusalem; so shall my fury be poured forth on you, when you shall enter into Egypt: and you shall be an execration, and an astonishment, and a curse, and a reproach; and you shall see this place no more.
19 Господ е говорил за вас, останали от Юда, казвайки: Не отивайте в Египет; знайте добре, че днес ви заявявам това.
The LORD has said concerning you, O you remnant of Judah; Go you not into Egypt: know certainly that I have admonished you this day.
20 Защото вие постъпихте лукаво против своите души, когато ме пратихте при Господа вашия Бог и казахте: Помоли се за нас на Господа нашия Бог, и извести ни всичко това, което Господ нашият Бог ще рече, и ще го сторим.
For you dissembled in your hearts, when you sent me to the LORD your God, saying, Pray for us to the LORD our God; and according to all that the LORD our God shall say, so declare to us, and we will do it.
21 Аз днес ви известих, но вие не послушахте гласа на Господа вашия Бог в нищо, за което ме прати при вас.
And now I have this day declared it to you; but you have not obeyed the voice of the LORD your God, nor any thing for the which he has sent me to you.
22 Сега, прочее, знайте добре, че ще измрете от нож, от глад и от мор на мястото, гдето желаете да отидете, за да пришелствувате там.
Now therefore know certainly that you shall die by the sword, by the famine, and by the pestilence, in the place where you desire to go and to sojourn.
