Еремия 4
1 Ако се върнеш, Израилю, Казва Господ, ако се върнеш към Мене, И ако махнеш мерзостите си от лицето Ми, И не бъдеш непостоянен,
耶和华说：以色列啊， 你若回来归向我， 若从我眼前除掉你可憎的偶像， 你就不被迁移。
2 И ако в истина, в справедливост, и в правда Се закълнеш, казвайки: Заклевам се в живота на Господа! Тогава народите ще се благославят в Него, И в Него ще се прославят.
你必凭诚实、公平、公义， 指着永生的耶和华起誓； 列国必因耶和华称自己为有福， 也必因他夸耀。
3 Защото така казва Господ На Юдовите и ерусалимските мъже: Разорете целините си, И не сейте между тръни.
耶和华对犹大和耶路撒冷人如此说： 要开垦你们的荒地， 不要撒种在荆棘中。
4 Обрежете се на Господа. И отнемете краекожието на сърцата си, Мъже Юдови и жители ерусалимски, За да не излезе яростта Ми като огън, И да не пламне така, щото да няма кой да я угаси, Порази злото на делата ви.
犹大人和耶路撒冷的居民哪， 你们当自行割礼，归耶和华， 将心里的污秽除掉； 恐怕我的忿怒因你们的恶行发作， 如火着起， 甚至无人能以熄灭！
5 Възвестете на Юда, И прогласете на Ерусалим, казвайки: Затръбете по земята; Извикайте високо та речете: Съберете се, и нека влезем в укрепените градове.
你们当传扬在犹大， 宣告在耶路撒冷说： 你们当在国中吹角，高声呼叫说： 你们当聚集！ 我们好进入坚固城！
6 Издигнете знаме към Сион; Бягайте, не се спирайте; Защото Аз ще докарам зло от север, И голяма погибел.
应当向锡安竖立大旗。 要逃避，不要迟延， 因我必使灾祸与大毁灭从北方来到。
7 Лъвът възлезе от гъсталака си, И изтребителят на народите тръгна, Излезе от мястото си, за да запусти земята ти, И за да бъдат съсипани градовете ти, та да останат без жители.
有狮子从密林中上来， 是毁坏列国的。 它已经动身出离本处， 要使你的地荒凉， 使你的城邑变为荒场无人居住。
8 Затова, препашете се с вретища, плачете и лелекайте; Защото пламенната ярост Господна не се отвърна от нас.
因此，你们当腰束麻布，大声哀号， 因为耶和华的烈怒没有向我们转消。
9 В оня ден, казва Господ, Разумът на царя ще се изгуби, И разумът на първенците, Свещениците ще се смутят, И пророците ще се ужасят.
耶和华说：“到那时，君王和首领的心都要消灭；祭司都要惊奇，先知都要诧异。”
10 Тогава рекох: О, Господи Иеова! Ти наистина съвсем си излъгал тия люде и Ерусалим Като си казал: Мир ще имате; Когато напротив ножът е стигнал до душата им.
我说：“哀哉！主耶和华啊，你真是大大地欺哄这百姓和耶路撒冷，说：‘你们必得平安。’其实刀剑害及性命了。”
11 В онова време ще рекат на тия люде и на Ерусалим: От голите височини на пустинята духа горещ вятър Към дъщерята на людете Ми, - Не за да отвее нито да очисти;
那时，必有话对这百姓和耶路撒冷说：“有一阵热风从旷野净光的高处向我的众民刮来，不是为簸扬，也不是为扬净。
12 Да! силен вятър ще дойде от тях за Мене; И Аз сега ще произнеса съдби против тях.
必有一阵更大的风从这些地方为我刮来；现在我又必发出判语，攻击他们。”
13 Ето, като облак ще се издигне, И колесниците му като вихрушка; Конете му са по-леки от орлите. Горко ни! защото сме разорени.
看哪，仇敌必如云上来； 他的战车如旋风， 他的马匹比鹰更快。 我们有祸了！ 我们败落了！
14 Ерусалиме, измий сърцето си от зло, За да се избавиш; До кога ще стоят в тебе лошите ти помисли?
耶路撒冷啊，你当洗去心中的恶， 使你可以得救。 恶念存在你心里要到几时呢？
15 Защото глас известява от Дан И прогласява скръб от Ефремовата гора, казвайки:
有声音从但传扬， 从以法莲山报祸患。
16 Обявете на народите, Ето, прогласете относно Ерусалим, Че идат обсадители от далечна страна, И издават вика си против Юдовите градове.
你们当传给列国， 报告攻击耶路撒冷的事说： 有探望的人从远方来到， 向犹大的城邑大声呐喊。
17 Като полски пъдари те са се наредили против него от всяка страна.
他们周围攻击耶路撒冷， 好像看守田园的， 因为她背叛了我。 这是耶和华说的。
18 Твоето поведение и твоите дела ти причиниха това; Това е плодът на твоето нечестие; наистина горчиво е, наистина стигна до сърцето ти.
你的行动，你的作为，招惹这事； 这是你罪恶的结果， 实在是苦， 是害及你心了！
19 Чреслата ми! чреслата ми! Боли ме в дълбочините на сърцето ми; Сърцето ми се смущава в мене; не мога да мълча, Защото си чула, душе моя, тръбен глас, тревога за бой.
我的肺腑啊，我的肺腑啊，我心疼痛！ 我心在我里面烦躁不安。 我不能静默不言， 因为我已经听见角声和打仗的喊声。
20 Погибел връх погибел се прогласява, Защото цялата земя се опустошава; Внезапно се развалиха шатрите ми, И завесите ми в един миг.
毁坏的信息连络不绝， 因为全地荒废。 我的帐棚忽然毁坏； 我的幔子顷刻破裂。
21 До кога ще гледам знаме И ще слушам тръбен глас?
我看见大旗，听见角声， 要到几时呢？
22 Защото моите люде са безумни, Не ме познават; Глупави чада са, и нямат разум; Мъдри са да вършат зло, Но да вършат добро не умеят.
耶和华说：我的百姓愚顽，不认识我； 他们是愚昧无知的儿女， 有智慧行恶，没有知识行善。
23 Погледнах на земята, и, ето, тя беше пуста и празна, - На небето, и нямаше светлината му.
先知说：我观看地， 不料，地是空虚混沌； 我观看天，天也无光。
24 Погледнах на планините, и, ето, трепераха, И всичките хълмове се тресяха.
我观看大山，不料，尽都震动， 小山也都摇来摇去。
25 Погледнах, и, ето, нямаше човек, И всичките небесни птици бяха избягали,
我观看，不料，无人； 空中的飞鸟也都躲避。
26 Погледнах, и, ето, плодородната страна бе пуста, И всичките й градове бяха съсипани От присъствието на Господа И от неговия пламенен гняв.
我观看，不料，肥田变为荒地； 一切城邑在耶和华面前， 因他的烈怒都被拆毁。
27 Защото така казва Господ: Цялата страна ще запустее; Но съвършено изтребление няма да нанеса.
耶和华如此说：全地必然荒凉， 我却不毁灭净尽。
28 Затова, земята ще жалее, И небето горе ще се помрачи; Защото Аз изговорих това, Аз го намислих, Не съм се разкаял за него, нито ще се отвърна от него,
因此，地要悲哀， 在上的天也必黑暗； 因为我言已出，我意已定， 必不后悔，也不转意不做。
29 От шума на конниците и на стрелците Всеки град ще побегне; Ще отидат в гъсталаците И ще се изкачат по скалите; Всеки град ще бъде изоставен, И не ще има човек да живее в тях.
各城的人因马兵和弓箭手的响声就都逃跑， 进入密林，爬上磐石； 各城被撇下， 无人住在其中。
30 А ти запустяла, какво ще направиш? Ако и с червено да се облечеш, Ако и със златни накити да се украсиш, Ако и с много боя да боядисаш очите си, Напразно ще се украсиш; Любовниците ти ще те презрат, ще търсят да отнемат живота ти.
你凄凉的时候要怎样行呢？ 你虽穿上朱红衣服， 佩戴黄金装饰， 用颜料修饰眼目， 这样标致是枉然的！ 恋爱你的藐视你， 并且寻索你的性命。
31 Защото чух глас като на жена кога ражда, Болките като на оная, която ражда първородното си, Гласът на Сионовата дъщеря, Която се задъхва, простира ръцете си, И казва: Горко ми сега! Защото душата ми чезне поради убийците.
我听见有声音，仿佛妇人产难的声音， 好像生头胎疼痛的声音， 是锡安女子的声音； 她喘着气、挓挲手， 说：我有祸了！ 在杀人的跟前，我的心发昏了。
