Еремия 18

1 Словото, което дойде към Еремия от Господа и каза:

The word which came to Jeremiah from the LORD, saying:

2 Стани та слез в къщата на грънчаря и там ще те направя да чуеш думите Ми.

'Arise, and go down to the potter's house, and there I will cause thee to hear My words.'

3 Тогава слязох в къщата на грънчаря; и, ето, той работеше на колелата си.

Then I went down to the potter's house, and, behold, he was at his work on the wheels.

4 И колкото пъти съдът, който правеше от глина, се разваляше в ръката на грънчаря, той пак го правеше на друг съд, както се видя угодно на грънчаря да го направи.

And whensoever the vessel that he made of the clay was marred in the hand of the potter, he made it again another vessel, as seemed good to the potter to make it.

5 Тогава Господното слово дойде към мене и рече:

Then the word of the LORD came to me, saying:

6 Доме Израилев, не мога ли да направя с вас Както тоя грънчар? казва Господ. Ето, както е глината в ръката на грънчаря, Така сте и вие, доме Израилев, в Моята ръка.

'O house of Israel, cannot I do with you as this potter? saith the LORD. Behold, as the clay in the potter's hand, so are ye in My hand, O house of Israel.

7 Когато бих рекъл за някой народ или за някое царство Да го изкореня, съсипя, и погубя,

At one instant I may speak concerning a nation, and concerning a kingdom, to pluck up and to break down and to destroy it;

8 Ако оня народ, за който съм говорил, Се отвърне от злото си, Аз ще се разкая за злото, което съм намислил да му сторя.

but if that nation turn from their evil, because of which I have spoken against it, I repent of the evil that I thought to do unto it.

9 А когато бих рекъл за някой народ или за някое царство Да го съградя и насадя,

And at one instant I may speak concerning a nation, and concerning a kingdom, to build and to plant it;

10 Ако извърша това, което е зло пред Мене, Като не слуша гласа Ми, Тогава ще се разкая за доброто, С което рекох да го облагодетелствувам.

but if it do evil in My sight, that it hearken not to My voice, then I repent of the good, wherewith I said I would benefit it.

11 Сега, прочее, иди, говори на Юдовите мъже И на ерусалимските жители, като речеш: Така казва Господ: Ето, Аз кроя зло против вас, И измислювам замисли против вас; Върнете се прочее всеки от лошия си път, И оправете постъпките си и делата си.

Now therefore do thou speak to the men of Judah, and to the inhabitants of Jerusalem, saying: Thus saith the LORD: Behold, I frame evil against you, and devise a device against you; return ye now every one from his evil way, and amend your ways and your doings.

12 А те казват: Напразно! Защото според своите замисли ще ходим, И ще постъпваме всеки според упоритото си и нечестиво сърце.

But they say: There is no hope; but we will walk after our own devices, and we will do every one after the stubbornness of his evil heart.'

13 Затова, така казва Господ: Попитайте сега между народите Кой е чул такива неща; Израилевата девица е извършила много ужасно нещо.

Therefore thus saith the LORD: Ask ye now among the nations, who hath heard such things; the virgin of Israel hath done a very horrible thing.

14 Ще престане ли ливанският сняг от скалата на полето? Ще пресъхнат ли хладните води, които идат от далеч?

Doth the snow of Lebanon fail from the rock of the field? or are the strange cold flowing waters plucked up?

15 Обаче Моите люде Ме забравиха, кадиха на суетни богове; И тия са ги направили да се препъват в пътищата си, в старите пътеки, За да ходят в обикалящите пътеки на ненаправен път.

For My people hath forgotten Me, they offer unto vanity; and they have been made to stumble in their ways, in the ancient paths, to walk in bypaths, in a way not cast up;

16 За да направят земята си предмет на учудване и на вечно подсвиркване, Тъй щото всеки, който минава през нея, да се учуди и да поклати глава.

To make their land an astonishment, and a perpetual hissing; every one that passeth thereby shall be astonished, and shake his head.

17 Ще ги разпръсна пред неприятеля като с източен вятър; В деня на злощастието им ще им покажа гръб, а не лице.

I will scatter them as with an east wind before the enemy; I will look upon their back, and not their face, in the day of their calamity.

18 Тогава рекоха: Елате, нека скроим замисли против Еремия; Защото не ще се изгуби закон от свещеник, Нито съвет от мъдър, Нито слово от пророк. Елате, да го поразим с език, И да не даваме внимание ни на една от думите му.

Then said they: 'Come, and let us devise devices against Jeremiah; for instruction shall not perish from the priest, nor counsel from the wise, nor the word from the prophet. Come, and let us smite him with the tongue, and let us not give heed to any of his words.'

19 Внимавай на мене, Господи, И чуй гласа на ония, които се препират с мене.

Give heed to me, O LORD, and hearken to the voice of them that contend with me.

20 Ще се въздаде ли зло за добро? Защото изкопаха яма за душата ми. Спомни си как застанах пред тебе, за да говоря добро за тях, За да отвърна от тях Твоята ярост.

Shall evil be recompensed for good? For they have digged a pit for my soul. Remember how I stood before Thee to speak good for them, to turn away Thy wrath from them.

21 Затова, предай чадата им на глад, И предай ги на силата на ножа; Нека станат жените им бездетни и вдовици, Нека мъжете им бъдат поразени от смърт, И нека паднат младежите им от нож в бой.

Therefore deliver up their children to the famine, and hurl them to the power of the sword; and let their wives be bereaved of their children, and widows; and let their men be slain of death, and their young men smitten of the sword in battle.

22 Нека се чуе вопъл от къщите им, Когато докарат внезапно полкове върху тях; Защото изкопаха яма, за да ме хванат, И скриха примки за нозете ми.

Let a cry be heard from their houses, when thou shalt bring a troop suddenly upon them; for they have digged a pit to take me, and hid snares for my feet.

23 А Ти, Господи, знаеш всичкия им замисъл против мене, за да ме убият; Да не простиш беззаконието им, Нито да изличиш греха им пред лицето си; Но да се съборят пред Тебе; Ти подействувай против тях във време на гнева Си.

Yet, LORD, Thou knowest all their counsel against me to slay me; forgive not their iniquity, neither blot out their sin from Thy sight; but let them be made to stumble before Thee; Deal Thou with them in the time of Thine anger.