Еремия 17
1 Юдовият грях е записан с желязна писалка, С диамантов връх; Начертан е на плочата на сърцето им, И върху роговете на жертвениците ви,
Jūda grēki ir rakstīti ar dzelzs rakstāmo, ar dimanta asmeni, tie ir ierakstīti viņu sirds galdā un uz jūsu altāru ragiem,
2 Докато чадата им помнят жертвениците си и ашерите си При зелените дървета по високите хълмове.
Tā ka viņu bērni piemin savus altārus un savas Ašeras pie zaļiem kokiem uz augstiem pakalniem.
3 О, планино Моя в полето, Ще предам на разграбване имота ти и всичките ти съкровища, Тоже и високите ти места, поради грях във високите ти предели.
Bet Es Savu kalnu līdz ar to tīrumu, tavu padomu un visas tavas mantas nodošu par laupījumu līdz ar taviem elku kalniem, to grēku dēļ, kas visās tavās robežās.
4 И ти, да! оцеляла ти, Ще престанеш да владееш наследството си, което ти дадох; И ще те накарам да робуваш на неприятелите си В страна, която не си познавала; Защото запалихте огъня на гнева Ми, Който ще гори до века.
Tā tu caur savu paša vainu no savas daļas tapsi izdzīts, ko Es tev biju devis. Un Es tev likšu kalpot taviem ienaidniekiem zemē, ko tu nepazīsti; jo jūs Manas bardzības uguni esat iededzinājuši, kas degs mūžīgi.
5 Така казва Господ: Проклет да бъде оня човек, Който уповава на човека, И прави плътта своя мишца, И чието сърце се отдалечава от Господа.
Tā saka Tas Kungs: Nolādēts tas cilvēks, kas paļaujas uz cilvēkiem un ieceļ miesu par savu elkoni, un kā sirds no Tā Kunga atkāpjās.
6 Защото ще бъде като изтравничето в пустинята, И няма да види, когато дойде доброто, Но ще обитава в сухите места в пустинята, В една солена и ненаселена страна.
Jo tas būs tā kā vientulis koks klajumā un neredzēs labumu nākam, bet paliek izkaltušās tuksneša vietās, neauglīgā zemē, kur neviens nedzīvo.
7 Благословен да бъде оня човек, Който уповава на Господа, И чието упование е Господ.
Svētīgs tas cilvēks, kas uz To Kungu paļaujas, un kura cerība ir Tas Kungs.
8 Защото ще бъде като дърво насадено при вода, Което разпростира корените си при потока, И няма да се бои, когато настане пекът, Но листът му ще се зеленее, И не ще има грижа в година на бездъждие, Нито ще престане да дава плод.
Jo tas būs kā koks, kas pie ūdens dēstīts, kas savas saknes izlaiž pie upes un nejūt, kad karstums nāk; viņa lapas paliek zaļas, un sausā gadā viņš nebēdā un nemitās augļus nest.
9 Сърцето е измамливо повече от всичко, И е страшно болно; кой може да го познае?
Sirds ir viltīga pār visām lietām un samaitāta, kas to var izzināt?
10 Аз Господ изпитвам сърцето, Опитвам вътрешностите, За да въздам всекиму според постъпките му, И според плода на делата му.
Es, Tas Kungs, izmanu sirdi un pārbaudu īkstis un dodu ikvienam pēc viņa ceļiem, pēc viņa darbu augļiem.
11 Каквато е яребицата, която събира пиленца, които не е измътила, Такъв е оня, който придобива много богатство с неправда; В половината на дните му те ще го оставят, И в сетнините си той ще бъде безумен.
Tā kā irbe perē olas, ko nav dējusi, tāpat ir, kas bagātību sakrāj, bet ne ar taisnību; pusmūžā viņam tā jāatstāj un galā viņš ir ģeķis.
12 Славен престол, от начало високопоставен, Е мястото на светилището ни.
Bet Tu godības sēdeklis, augsts no iesākuma, mūsu svētuma vieta,
13 Господи, надеждо Израилева, Всички, които Те оставят, ще се посрамят; Отстъпниците от Мене ще бъдат написани на пръстта, Защото оставиха Господа, извора на живата вода.
Ak Kungs, Tu Israēla cerība, visi, kas Tevi atstāj, taps kaunā! “Tie, kas no Manis atkāpjas, taps zemē rakstīti, jo tie atstāj To Kungu, to dzīvā ūdens avotu.”
14 Изцели ме, Господи, и ще бъда изцелен; Спаси ме, и ще бъда спасен; Защото с Тебе аз се хваля.
Dziedini mani, ak Kungs, tad es būšu dziedināts, atpestī mani, tad es būšu atpestīts, jo tu esi mana slava.
15 Ето, те ми казват: Где е словото Господно? нека дойде сега.
Redzi, tie uz mani saka: kur ir Tā Kunga vārds? Lai jel nāk.
16 Но аз не побързах да се оттегля та да не съм пастир и да не те следвам, Нито пожелах скръбния ден; Ти знаеш; Това, що е излязло из устните ми, беше явно пред тебе.
Bet es neesmu liedzies, par ganu būt, Tev pakaļ iet, un nelaimes dienas es neesmu vēlējies. Tu to zini: kas no manas mutes izgājis, tas ir atklāts Tavā priekšā.
17 Не бивай ужас за мене; Ти си мое прибежище в злощастен ден.
Neesi man par briesmām! Tu esi mans patvērums ļaunā dienā.
18 Нека се посрамят ония, които ме гонят, а аз да се не посрамя; Нека се ужасяват те, а аз да се не ужася; Докарай върху тях злощастен ден, И сломи ги с двоен пролом.
Lai mani vajātāji top kaunā, bet lai es netopu kaunā; lai tie top iztrūcināti, bet lai es netopu iztrūcināts; lai nāk pār tiem nelaimes diena, un satriec tos ar divkārtīgu satriekšanu.
19 Така ми рече Господ: Иди та застани в портата на чадата на людете си, през която влизат Юдовите царе и през която излизат, и във всичките Ерусалимски порти, и кажи им:
Tā Tas Kungs uz mani sacīs: ej un stāvi ļaužu vārtos, kur Jūda ķēniņi ieiet, un kur tie iziet, un visos Jeruzālemes vārtos,
20 Слушайте Господното слово, Юдови царе, и всички от Юда, и всички ерусалимски жители, които влизате през тия порти.
Un saki uz tiem: klausiet Tā Kunga vārdu, Jūda ķēniņi, un visa Jūda cilts, un visi Jeruzālemes iedzīvotāji, kas pa šiem vārtiem ieejat.
21 Така казва Господ: Внимавайте на душите си и не носете товар в съботен ден, нито го внасяйте през ерусалимските порти;
Tā saka Tas Kungs: sargājaties par savām dvēselēm, un nenesiet nekādu nastu svētdienā, un nevediet nekā pa Jeruzālemes vārtiem.
22 нито изнасяйте товар из къщите си в съботен ден, и не вършете никаква работа; но освещавайте съботния ден, както заповядах на бащите ви.
Un neiznesiet nastas no saviem namiem svētdienā un nedariet nekādu darbu, bet svētījiet to svēto dienu, kā Es jūsu tēviem esmu pavēlējis.
23 Те, обаче, не послушаха, нито приклониха ухото си, но закоравиха врата си, за да не чуят и да не приемат наставление.
Bet tie nav klausījuši nedz savas ausis atgriezuši, bet tie bijuši stūrgalvīgi un nav klausījuši un mācību nav pieņēmuši.
24 И тъй, ако Ме послушате внимателно, казва Господ, Да не внасяте товар през портите на тоя град в съботен ден, Но да освещавате съботния ден Та да не вършите в него никаква работа,
Tad nu tā notiks: ja jūs Mani klausīt klausīsiet, saka Tas Kungs, un nenesīsiet nastas pa šīs pilsētas vārtiem svētdienā, un svētīsiet to svēto dienu, tai dienā nekādu darbu nedarīdami,
25 Тогава ще влизат през портите на тоя град Царе и князе, седящи на Давидовия престол, Возени на колесници и яздещи на коне, Те и първенците им, Юдовите мъже и ерусалимските жители; И тоя град ще се населява вечно.
Tad pa šīs pilsētas vārtiem ies ķēniņi un lielkungi, kas sēž uz Dāvida goda krēsla un brauks ar ratiem un zirgiem, tie un viņu lielkungi, Jūda vīri un Jeruzālemes iedzīvotāji, un šī pilsēta stāvēs mūžīgi.
26 И ще дойдат от Юдовите градове И от ерусалимските околности, От Вениаминовата земя, и от полската, И от планинската, и от южната страна, Носещи всеизгаряния и жертви, И хлебни приноси и ливан, Носещи още и благодарителни жертви, в дома Господен.
Un nāks no Jūda pilsētām un no Jeruzālemes apkārtnes un no Benjamina zemes un no lejas un no kalniem un no dienvidiem(Negebas) un atnesīs dedzināmu upuri un kaujamu upuri un ēdamu upuri un vīraku, un pienesīs teikšanas upuri Tā Kunga namā.
27 Но ако не Ме послушате Да освещавате съботния ден, И да не носите товар, нито да влизате с такъв през ерусалимските порти в съботен ден, Тогава ще запаля огън в портите му, Който ще пояде ерусалимските палати, И няма да угасне.
Bet ja jūs Mani neklausīsiet, svēto dienu nesvētīdami un svētdienā nastas nesdami pa Jeruzālemes vārtiem, tad Es viņas vārtos iededzināšu uguni, kas aprīs Jeruzālemes skaistos namus un neizdzisīs.
