Еремия 17
1 Юдовият грях е записан с желязна писалка, С диамантов връх; Начертан е на плочата на сърцето им, И върху роговете на жертвениците ви,
The sin of Judah is written with a pen of iron, and with the point of a diamond: it is graven upon the table of their heart, and upon the horns of your altars;
2 Докато чадата им помнят жертвениците си и ашерите си При зелените дървета по високите хълмове.
Whilst their children remember their altars and their groves by the green trees upon the high hills.
3 О, планино Моя в полето, Ще предам на разграбване имота ти и всичките ти съкровища, Тоже и високите ти места, поради грях във високите ти предели.
O my mountain in the field, I will give your substance and all your treasures to the spoil, and your high places for sin, throughout all your borders.
4 И ти, да! оцеляла ти, Ще престанеш да владееш наследството си, което ти дадох; И ще те накарам да робуваш на неприятелите си В страна, която не си познавала; Защото запалихте огъня на гнева Ми, Който ще гори до века.
And you, even yourself, shall discontinue from your heritage that I gave you; and I will cause you to serve your enemies in the land which you know not: for all of you have kindled a fire in mine anger, which shall burn for ever.
5 Така казва Господ: Проклет да бъде оня човек, Който уповава на човека, И прави плътта своя мишца, И чието сърце се отдалечава от Господа.
Thus says the LORD; Cursed be the man that trusts in man, and makes flesh his arm, and whose heart departs from the LORD.
6 Защото ще бъде като изтравничето в пустинята, И няма да види, когато дойде доброто, Но ще обитава в сухите места в пустинята, В една солена и ненаселена страна.
For he shall be like the heath in the desert, and shall not see when good comes; but shall inhabit the parched places in the wilderness, in a salt land and not inhabited.
7 Благословен да бъде оня човек, Който уповава на Господа, И чието упование е Господ.
Blessed is the man that trusts in the LORD, and whose hope the LORD is.
8 Защото ще бъде като дърво насадено при вода, Което разпростира корените си при потока, И няма да се бои, когато настане пекът, Но листът му ще се зеленее, И не ще има грижа в година на бездъждие, Нито ще престане да дава плод.
For he shall be as a tree planted by the waters, and that spreads out her roots by the river, and shall not see when heat comes, but her leaf shall be green; and shall not be careful in the year of drought, neither shall cease from yielding fruit.
9 Сърцето е измамливо повече от всичко, И е страшно болно; кой може да го познае?
The heart is deceitful above all things, and desperately wicked: who can know it?
10 Аз Господ изпитвам сърцето, Опитвам вътрешностите, За да въздам всекиму според постъпките му, И според плода на делата му.
I the LORD search the heart, I try the reins, even to give every man according to his ways, and according to the fruit of his doings.
11 Каквато е яребицата, която събира пиленца, които не е измътила, Такъв е оня, който придобива много богатство с неправда; В половината на дните му те ще го оставят, И в сетнините си той ще бъде безумен.
As the partridge sits on eggs, and hatches them not; so he that gets riches, and not by right, shall leave them in the midst of his days, and at his end shall be a fool.
12 Славен престол, от начало високопоставен, Е мястото на светилището ни.
A glorious high throne from the beginning is the place of our sanctuary.
13 Господи, надеждо Израилева, Всички, които Те оставят, ще се посрамят; Отстъпниците от Мене ще бъдат написани на пръстта, Защото оставиха Господа, извора на живата вода.
O LORD, the hope of Israel, all that forsake you shall be ashamed, and they that depart from me shall be written in the earth, because they have forsaken the LORD, the fountain of living waters.
14 Изцели ме, Господи, и ще бъда изцелен; Спаси ме, и ще бъда спасен; Защото с Тебе аз се хваля.
Heal me, O LORD, and I shall be healed; save me, and I shall be saved: for you are my praise.
15 Ето, те ми казват: Где е словото Господно? нека дойде сега.
Behold, they say unto me, Where is the word of the LORD? let it come now.
16 Но аз не побързах да се оттегля та да не съм пастир и да не те следвам, Нито пожелах скръбния ден; Ти знаеш; Това, що е излязло из устните ми, беше явно пред тебе.
As for me, I have not hastened from being a pastor to follow you: neither have I desired the woeful day; you know: that which came out of my lips was right before you.
17 Не бивай ужас за мене; Ти си мое прибежище в злощастен ден.
Be not a terror unto me: you are my hope in the day of evil.
18 Нека се посрамят ония, които ме гонят, а аз да се не посрамя; Нека се ужасяват те, а аз да се не ужася; Докарай върху тях злощастен ден, И сломи ги с двоен пролом.
Let them be confounded that persecute me, but let not me be confounded: let them be dismayed, but let not me be dismayed: bring upon them the day of evil, and destroy them with double destruction.
19 Така ми рече Господ: Иди та застани в портата на чадата на людете си, през която влизат Юдовите царе и през която излизат, и във всичките Ерусалимски порти, и кажи им:
Thus said the LORD unto me; Go and stand in the gate of the children of the people, whereby the kings of Judah come in, and by the which they go out, and in all the gates of Jerusalem;
20 Слушайте Господното слово, Юдови царе, и всички от Юда, и всички ерусалимски жители, които влизате през тия порти.
And say unto them, Hear all of you the word of the LORD, all of you kings of Judah, and all Judah, and all the inhabitants of Jerusalem, that enter in by these gates:
21 Така казва Господ: Внимавайте на душите си и не носете товар в съботен ден, нито го внасяйте през ерусалимските порти;
Thus says the LORD; Take heed to yourselves, and bear no burden on the sabbath day, nor bring it in by the gates of Jerusalem;
22 нито изнасяйте товар из къщите си в съботен ден, и не вършете никаква работа; но освещавайте съботния ден, както заповядах на бащите ви.
Neither carry forth a burden out of your houses on the sabbath day, neither do all of you any work, but hallow all of you the sabbath day, as I commanded your fathers.
23 Те, обаче, не послушаха, нито приклониха ухото си, но закоравиха врата си, за да не чуят и да не приемат наставление.
But they obeyed not, neither inclined their ear, but made their neck stiff, that they might not hear, nor receive instruction.
24 И тъй, ако Ме послушате внимателно, казва Господ, Да не внасяте товар през портите на тоя град в съботен ден, Но да освещавате съботния ден Та да не вършите в него никаква работа,
And it shall come to pass, if all of you diligently hearken unto me, says the LORD, to bring in no burden through the gates of this city on the sabbath day, but hallow the sabbath day, to do no work therein;
25 Тогава ще влизат през портите на тоя град Царе и князе, седящи на Давидовия престол, Возени на колесници и яздещи на коне, Те и първенците им, Юдовите мъже и ерусалимските жители; И тоя град ще се населява вечно.
Then shall there enter into the gates of this city kings and princes sitting upon the throne of David, riding in chariots and on horses, they, and their princes, the men of Judah, and the inhabitants of Jerusalem: and this city shall remain for ever.
26 И ще дойдат от Юдовите градове И от ерусалимските околности, От Вениаминовата земя, и от полската, И от планинската, и от южната страна, Носещи всеизгаряния и жертви, И хлебни приноси и ливан, Носещи още и благодарителни жертви, в дома Господен.
And they shall come from the cities of Judah, and from the places about Jerusalem, and from the land of Benjamin, and from the plain, and from the mountains, and from the south, bringing burnt offerings, and sacrifices, and food offerings, and incense, and bringing sacrifices of praise, unto the house of the LORD.
27 Но ако не Ме послушате Да освещавате съботния ден, И да не носите товар, нито да влизате с такъв през ерусалимските порти в съботен ден, Тогава ще запаля огън в портите му, Който ще пояде ерусалимските палати, И няма да угасне.
But if all of you will not hearken unto me to hallow the sabbath day, and not to bear a burden, even entering in at the gates of Jerusalem on the sabbath day; then will I kindle a fire in the gates thereof, and it shall devour the palaces of Jerusalem, and it shall not be quenched.
