Еремия 12
1 Праведен си, Господи, когато се съдя с Тебе; Но пак не разисквам с Тебе за съдбите Ти, - Защо успява пътят на нечестивите? Защо са охолни всички, които постъпват коварно?
You are righteous, Jehovah, when I contend with you; yet I would reason the cause with you: why does the way of the wicked prosper? Why are they all at ease who deal very treacherously?
2 Насадил си ги и те даже се закорениха; Растат, даже и принасят плод; Ти си близо в устата им, А далеч от сърцата им.
You have planted them, yes, they have taken root; they grow, yes, they bring forth fruit: you are near in their mouth, and far from their heart.
3 Но ти, Господи, ме познаваш; Виждаш ме, и изпитваш какво е сърцето ми спрямо Тебе; Отдели ги като овце за клане, И приготви ги за деня, когато ще бъдат заклани.
But you, Jehovah, know me; you see me, and try my heart toward you: pull them out like sheep for the slaughter, and prepare them for the day of slaughter.
4 До кога ще жалее страната, И ще съхне тревата на цялата земя? Загинаха животните и птиците Поради нечестието на жителите й, Защото рекоха: Той няма да види сетнината ни.
How long shall the land be parched, and the grass of every field wither? For the wickedness of those who dwell in it, the animals are consumed, and the birds; because they said, "He shall not see our latter end."
5 Ако тичаш с пешаците, и те те изморят, Тогава как ще се надваряш с конете? И макар че в мирна страна си в безопасност, Но какво би направил в прииждането на Иордан?
"If you have run with the footmen, and they have wearied you, then how can you contend with horses? And though in a land of peace you are secure, yet how will you do in the pride of the Jordan?
6 Защото братята ти и бащиният ти дом, - Даже и те се обходиха коварно към тебе, Да! и те извикаха подир тебе велегласно; Но не ги вярвай, даже ако ти говорят добро.
For even your brothers, and the house of your father, even they have dealt treacherously with you; even they have cried aloud after you: do not believe them, though they speak beautiful words to you.
7 Напуснах дома Си, отхвърлих наследството Си, Предадох възлюблената на душата Ми в ръката на неприятелите й.
I have forsaken my house, I have cast off my heritage; I have given the dearly beloved of my soul into the hand of her enemies.
8 Наследството Ми стана за Мене като лъв в гората; То издаде гласа си против Мене; Затова го намразих.
My heritage has become to me as a lion in the forest: she has uttered her voice against me; therefore I have hated her.
9 Наследството Ми е за Мене като пъстра хищна птица; Хищните птици от всяка страна са против него. Идете, съберете всичките полски зверове, Докарайте ги да го изпоядат.
Is my heritage to me as a speckled bird of prey? Are the birds of prey against her all around? Go, assemble all the animals of the field, bring them to devour.
10 Много овчари развалиха лозето Ми, Потъпкаха Моя дял, Обърнаха любимия Ми дял в непроходима пустиня.
Many shepherds have destroyed my vineyard, they have trodden my portion under foot, they have made my pleasant portion a desolate wilderness.
11 Обърнаха го в пустота; Той, като запустен, жалее пред Мене; Цялата страна е опустошена, Защото няма кой да вземе това присърце.
They have made it a desolation; it mourns to me, being desolate; the whole land is made desolate, because no man lays it to heart.
12 По всичките голи височини на пустинята дойдоха разорители; Защото ножът Господен пояжда От единия край на страната до другия; Никоя твар няма мир.
Destroyers have come on all the bare heights in the wilderness; for the sword of Jehovah devours from the one end of the land even to the other end of the land: no flesh has peace.
13 Сеяха жито, но са пожънали тръни; Трудиха се, но никак не се ползуват; Посрамете се, прочее, от тия си произведения Поради пламенния гняв на Господа.
They have sown wheat, and have reaped thorns; they have put themselves to pain, and profit nothing: and you shall be ashamed of your fruits, because of the fierce anger of Jehovah.
14 Така говори Господ Против всичките ми зли съседи, Които посягат на наследството, което дадох на людете Си Израиля, като казва: Ето, ще ги изтръгна от земята им, И ще изтръгна Юдовия дом отсред тях;
Thus says Jehovah against all my evil neighbors, who touch the inheritance which I have caused my people Israel to inherit: 'look, I will pluck them up from off their land, and will pluck up the house of Judah from among them.
15 И след като ги изтръгна, Пак ще им покажа милост, И ще ги върна, всеки човек в наследството му, И всеки човек в земята му.
It shall happen, after that I have plucked them up, I will return and have compassion on them; and I will bring them again, every man to his heritage, and every man to his land.
16 И ако научат добре обходата на Моите люде, Да се кълнат в Моето име, казвайки - заклевам се в живота на Господа! (Както те научиха моите люде да се кълнат във Ваала), Тогава и те ще бъдат утвърдени всред людете Ми.
It shall happen, if they will diligently learn the ways of my people, to swear by my name, "As Jehovah lives;" even as they taught my people to swear by Baal; then shall they be built up in the midst of my people.
17 Но ако не послушат, Съвсем ще изтръгна и ще изтребя оня народ, Казва Господ.
But if they will not hear, then will I pluck up that nation, plucking up and destroying it,'" says Jehovah.
