Еремия 10
1 Слушайте словото, което Господ говори вам, доме Израилев:
Hear you the word which the LORD speaks to you, O house of Israel:
2 Така казва Господ: Не учете пътя на народите, И не се плашете от небесните знамения, По причина, че народите се плаша от тях.
Thus says the LORD, Learn not the way of the heathen, and be not dismayed at the signs of heaven; for the heathen are dismayed at them.
3 Защото обичаите на племената са суетни; Понеже само дърво е това, което секат от гората, Нещо издялано от дърводелски ръце с брадва;
For the customs of the people are vain: for one cuts a tree out of the forest, the work of the hands of the workman, with the ax.
4 Украсяват го със сребро и злато, Закрепват го с гвоздеи и чукове, За да не се клати;
They deck it with silver and with gold; they fasten it with nails and with hammers, that it move not.
5 Те стоят прави като плашило в бостан, Но не говорят, Трябва да се носят, Защото не могат да ходят. Не бойте се от тях, защото не могат да докарат някакво зло, Нито им е възможно да докарат някакво добро.
They are upright as the palm tree, but speak not: they must needs be borne, because they cannot go. Be not afraid of them; for they cannot do evil, neither also is it in them to do good.
6 Няма подобен на тебе, Господи; Велик си, и велико е името Ти в сила.
For as much as there is none like to you, O LORD; you are great, and your name is great in might.
7 Кой не би се боял от тебе, Царю на Народите? Защото на Тебе се пада това, Понеже между всичките мъдри на народите, И във всичко, що мъдростта им владее, няма подобен на тебе.
Who would not fear you, O King of nations? for to you does it appertain: for as much as among all the wise men of the nations, and in all their kingdoms, there is none like to you.
8 Но всички ония са скотски и безумни; Суетно е учението им; то е само дърво.
But they are altogether brutish and foolish: the stock is a doctrine of vanities.
9 Сребро, изковано в плочи, се донася от Тарсис, И злато от Офир, Изделие на художник и на златарски ръце, - Синьо и мораво за облеклото им, Всецяло изработка на изкусни хора.
Silver spread into plates is brought from Tarshish, and gold from Uphaz, the work of the workman, and of the hands of the founder: blue and purple is their clothing: they are all the work of cunning men.
10 Но Господ е истинският Бог, Живият Бог и вечният Цар; От Неговия гняв земята се тресе, И народите не могат да устоят пред негодуванието му.
But the LORD is the true God, he is the living God, and an everlasting king: at his wrath the earth shall tremble, and the nations shall not be able to abide his indignation.
11 (Така ще им речете: Ония богове, които не са направили небето и земята, Да! те ще изчезнат от земята и изпод това небе.)
Thus shall you say to them, The gods that have not made the heavens and the earth, even they shall perish from the earth, and from under these heavens.
12 Той направи земята със силата Си, Утвърди света с мъдростта Си, И разпростря небето с разума Си.
He has made the earth by his power, he has established the world by his wisdom, and has stretched out the heavens by his discretion.
13 Когато издава гласа Си водите на небето шумят. И Той издига пари от краищата на земята; Прави светкавици за дъжда, И изважда вятър от съкровищницата Си.
When he utters his voice, there is a multitude of waters in the heavens, and he causes the vapors to ascend from the ends of the earth; he makes lightning with rain, and brings forth the wind out of his treasures.
14 Всеки човек е твърде скотски, за да знае; Всеки златар се посрамва от кумира си, Защото леяното от него е лъжа, В което няма дишане.
Every man is brutish in his knowledge: every founder is confounded by the graven image: for his molten image is falsehood, and there is no breath in them.
15 Суета са те, дело на заблуда; Във времето на наказанието им те ще загинат,
They are vanity, and the work of errors: in the time of their visitation they shall perish.
16 Оня, който е делът на Якова, не е като тях, Защото Той е Създател на всичко; Израил е племето, което е наследството Му; Господ на Силите е името Му.
The portion of Jacob is not like them: for he is the former of all things; and Israel is the rod of his inheritance: The LORD of hosts is his name.
17 Събери от земята стоката си, Ти, която живееш в крепостта.
Gather up your wares out of the land, O inhabitant of the fortress.
18 Защото така казва Господ: Ето, Аз в това време ще изхвърля като с прашка жителите на тая страна, И ще ги утесня, та да почувствуват злото.
For thus says the LORD, Behold, I will sling out the inhabitants of the land at this once, and will distress them, that they may find it so.
19 Горко ми, поради болежа ми! Раната ми е люта; но аз рекох: Наистина тая болка ми се пада, и трябва да я търпя.
Woe is me for my hurt! my wound is grievous; but I said, Truly this is a grief, and I must bear it.
20 Шатърът ми се развали, и всичките ми въжета се скъсаха; Чадата ми излязоха от мене, и ги няма; Няма вече кой да разпъне шатъра ми И да окачи завесите ми.
My tabernacle is spoiled, and all my cords are broken: my children are gone forth of me, and they are not: there is none to stretch forth my tent any more, and to set up my curtains.
21 Понеже овчарите станаха като скотове И не потърсиха Господа, Затова не са успявали, И всичките им стада са разпръснати.
For the pastors are become brutish, and have not sought the LORD: therefore they shall not prosper, and all their flocks shall be scattered.
22 Слушай! шум! ето, иде, И голям глъч от северната страна, За да обърна Юдовите градове в пустиня, Жилище на чакали.
Behold, the noise of the bruit is come, and a great commotion out of the north country, to make the cities of Judah desolate, and a den of dragons.
23 Господи, познавам, че пътят на човека не зависи от него; Не е дадено на човека, който ходи, да управя стъпките си.
O LORD, I know that the way of man is not in himself: it is not in man that walks to direct his steps.
24 Господи, наказвай ме, но с мярка, Не в гнева Си, да не би да ме довършиш.
O LORD, correct me, but with judgment; not in your anger, lest you bring me to nothing.
25 Изливай яростта Си върху народите, които не Те познават, И върху родовете, които не призовават Твоето име; Защото те изпоядоха Якова, Дори го погълнаха и го довършиха, И опустошиха жилището му.
Pour out your fury on the heathen that know you not, and on the families that call not on your name: for they have eaten up Jacob, and devoured him, and consumed him, and have made his habitation desolate.
