Яков 1
1 Яков слуга на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесет пръснати племена, поздрав.
Iames a seruant of God, and of the Lord Iesus Christ, to the twelue Tribes, which are scattered abroade, salutation.
2 Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни,
My brethren, count it exceeding ioy, when ye fall into diuers tentations,
3 като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.
Knowing that ye trying of your faith bringeth forth patience,
4 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.
And let patience haue her perfect worke, that ye may be perfect and entier, lacking nothing.
5 Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.
If any of you lacke wisedome, let him aske of God, which giueth to all men liberally, and reprocheth no man, and it shalbe giuen him.
6 Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.
But let him aske in faith, and wauer not: for hee that wauereth, is like a waue of the sea, tost of the winde, and caried away.
7 Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,
Neither let that man thinke that hee shall receiue any thing of the Lord.
8 понеже е колеблив и непостоянен във всичките си пътища.
A double minded man is vnstable in all his waies.
9 Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се въздига,
Let the brother of lowe degree reioyce in that he is exalted:
10 а богатият - когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.
Againe hee that is rich, in that hee is made lowe: for as the flower of the grasse, shall he vanish away.
11 Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът й окапва, и красотата на изгледа й изчезва: така и богатият ще повехне в пътищата си.
For as when the sunne riseth with heate, then the grasse withereth, and his flower falleth away, and the goodly shape of it perisheth: euen so shall the rich man wither away in all his waies.
12 Блажен онзи човек, който издържа изпитня; защото като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят.
Blessed is ye man, that endureth tentation: for when he is tried, hee shall receiue the crowne of life, which the Lord hath promised to them that loue him.
13 Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава от зло, и Той никого не изкушава.
Let no man say when hee is tempted, I am tempted of God: for God can not bee tempted with euill, neither tempteth he any man.
14 А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст;
But euery man is tempted, when hee is drawen away by his owne concupiscence, and is entised.
15 и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт.
Then when lust hath conceiued, it bringeth foorth sinne, and sinne when it is finished, bringeth foorth death.
16 Не се заблуждавайте, любезни мои братя;
Erre not, my deare brethren.
17 Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна.
Euery good giuing, and euery perfect gift is from aboue, and commeth downe from the Father of lights, with whome is no variablenes, neither shadow of turning.
18 От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.
Of his owne will begate hee vs with the woorde of trueth, that we shoulde be as the first fruites of his creatures.
19 Вие знаете това, любезни мои братя. Обаче нека човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;
Wherefore my deare brethren, let euery man be swift to heare, slowe to speake, and slowe to wrath.
20 защото човешкия гняв не върши Божията правда.
For the wrath of man doeth not accomplish the righteousnesse of God.
21 Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви,
Wherefore lay apart all filthinesse, and superfluitie of maliciousnesse, and receiue with meekenes the word that is graffed in you, which is able to saue your soules.
22 Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.
And be ye doers of the word, and not hearers onely, deceiuing your owne selues.
23 Защото ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото;
For if any heare the woorde, and doe it not, he is like vnto a man, that beholdeth his naturall face in a glasse.
24 понеже се огледва, отива си, и завчас забравя какъв бе.
For when he hath considered himselfe, hee goeth his way, and forgetteth immediately what maner of one he was.
25 Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянствува, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.
But who so looketh in the perfect Lawe of libertie, and continueth therein, hee not being a forgetful hearer, but a doer of the woorke, shalbe blessed in his deede.
26 Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.
If any man amog you seeme religious, and refraineth not his tongue, but deceiueth his owne heart, this mans religion is vaine.
27 Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света.
Pure religion and vndefiled before God, euen the Father, is this, to visite the fatherlesse, and widdowes in their aduersitie, and to keepe himselfe vnspotted of the world.
