Яков 1
1 Яков слуга на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесет пръснати племена, поздрав.
James, a servant of God and of the Lord Jesus Christ, To the twelve tribes of the Dispersion: Greetings.
2 Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни,
Consider it pure joy, my brothers, when you encounter trials of many kinds,
3 като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.
because you know that the testing of your faith develops perseverance.
4 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.
Allow perseverance to finish its work, so that you may be mature and complete, not lacking anything.
5 Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.
Now if any of you lacks wisdom, he should ask God, who gives generously to all without finding fault, and it will be given to him.
6 Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.
But he must ask in faith, without doubting, because he who doubts is like a wave of the sea, blown and tossed by the wind.
7 Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,
That man should not expect to receive anything from the Lord.
8 понеже е колеблив и непостоянен във всичките си пътища.
He is a double-minded man, unstable in all his ways.
9 Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се въздига,
The brother in humble circumstances should exult in his high position.
10 а богатият - когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.
But the one who is rich should exult in his low position, because he will pass away like a flower of the field.
11 Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът й окапва, и красотата на изгледа й изчезва: така и богатият ще повехне в пътищата си.
For the sun rises with scorching heat and withers the plant; its flower falls and its beauty is lost. So too, the rich man will fade away in the midst of his pursuits.
12 Блажен онзи човек, който издържа изпитня; защото като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят.
Blessed is the man who perseveres under trial, because when he has stood the test, he will receive the crown of life that God has promised to those who love Him.
13 Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава от зло, и Той никого не изкушава.
When tempted, no one should say, “God is tempting me.” For God cannot be tempted by evil, nor does He tempt anyone.
14 А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст;
But each one is tempted when by his own evil desires he is lured away and enticed.
15 и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт.
Then after desire has conceived, it gives birth to sin; and sin, when it is full-grown, gives birth to death.
16 Не се заблуждавайте, любезни мои братя;
Do not be deceived, my beloved brothers.
17 Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна.
Every good and perfect gift is from above, coming down from the Father of the heavenly lights, with whom there is no change or shifting shadow.
18 От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.
He chose to give us birth through the word of truth, that we would be a kind of firstfruits of His creation.
19 Вие знаете това, любезни мои братя. Обаче нека човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;
My beloved brothers, understand this: Everyone should be quick to listen, slow to speak, and slow to anger,
20 защото човешкия гняв не върши Божията правда.
for man’s anger does not bring about the righteousness that God desires.
21 Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви,
Therefore, get rid of all moral filth and every expression of evil, and humbly accept the word planted in you, which can save your souls.
22 Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.
Be doers of the word, and not hearers only. Otherwise, you are deceiving yourselves.
23 Защото ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото;
For anyone who hears the word but does not carry it out is like a man who looks at his face in a mirror,
24 понеже се огледва, отива си, и завчас забравя какъв бе.
and after observing himself goes away and immediately forgets what he looks like.
25 Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянствува, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.
But the one who looks intently into the perfect law of freedom, and continues to do so—not being a forgetful hearer, but an effective doer—he will be blessed in what he does.
26 Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.
If anyone considers himself religious and yet does not bridle his tongue, he deceives his heart and his religion is worthless.
27 Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света.
Pure and undefiled religion before our God and Father is this: to care for orphans and widows in their distress, and to keep oneself from being polluted by the world.
