Яков 4
1 Отгде произлизат боеве, и отгде крамоли, между вас? Не от там ли, от вашите сласти, които воюват в телесните ви части?
¿De dónde vienen las guerras, y los pleitos entre vosotros? De aquí, es a saber, de vuestras concupiscencias, las cuales batallan en vuestros miembros.
2 Пожелавате, но нямате; ревнувате и завиждате, но не можете да получите; карате се и се биете; но нямате, защо не просите
Codiciáis, y no tenéis: tenéis envidia y odio, y no podéis alcanzar: combatís y guerreáis, empero no tenéis lo que deseáis, porque no pedís.
3 Просите и не получавате, защото зле просите, за да иждивявате в сластите си.
Pedís, y no recibís; porque pedís malamente, para gastar en vuestros deleites.
4 Прелюлбодейци! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога.
Adúlteros y adúlteras, ¿no sabéis que la amistad del mundo es enemistad con Dios? Cualquiera, pues, que quisiere ser amigo del mundo, se constituye enemigo de Dios.
5 Или мислите, че без нужда казва писанието, че Бог и до завист ревнува за духа, който е турил да живее в нас?
¿Pensáis que la Escritura dice sin causa: El espíritu que mora en nosotros, codicia envidiosamente?
6 Но Той дава една голяма благодат; затова казва: "Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат".
Mas él da mayor gracia. Porque él dice: Dios resiste a los soberbios, empero da gracia a los humildes.
7 И тъй, покорявай се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас.
Sed pues sujetos a Dios: resistíd al diablo, y huirá de vosotros.
8 Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и Той до вас. Измивайте си ръцете, вие грешни, очиствайте сърцата си, вие колебливи.
Allegáos a Dios, y él se allegará a vosotros. Pecadores, limpiád las manos; y vosotros de doblado ánimo, purificád los corazones.
9 Тъжете, ридайте и плачете; смехът ви нека се обърне на плач, и радостта ви в тъга.
Afligíos, y lamentád, y llorád. Vuestra risa conviértase en lloro, y vuestro gozo en tristeza.
10 Смирявайте се, пред Господа, и Той ще ви възвишава,
Humilláos delante de la presencia del Señor, y él os ensalzará.
11 Не се одумвайте един друг, братя; който одумва брата или съди брата си, одумва закона и съди закона; а ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, но съдия.
Hermanos, no digáis mal los unos de los otros: el que dice mal de su hermano, y juzga a su hermano, este tal dice mal de la ley, y juzga a la ley; mas si tú juzgas a la ley, no eres guardador de la ley, sino juez.
12 Само един е законодател и съдия, Който може да спаси и да погуби; а ти кой си та съдиш ближния си?
Solo uno es el dador de la ley, que puede salvar, y perder: ¿Quién eres tú que juzgas a otro?
13 Слушайте сега вие, които казвате: Днес или утре ще отидем в еди-кой-си град, ще преседим там една година, и ще търгуваме и ще спечелим,
Ea ahora, vosotros los que decís: Vamos hoy y mañana a tal ciudad, y estaremos allá un año, y compraremos mercadería, y ganarémos:
14 когато вие не знаете какво ще бъде утре. Що е животът ви? Защото вие сте пара, която се явява, и после изчезва.
Vosotros que no sabéis lo que será mañana. Porque, ¿qué es vuestra vida? Ciertamente es un vapor que se aparece por un poco de tiempo, y después se desvanece.
15 Вместо това, вие тепърва да казвате: Ако ще Господ, ние ще живеем и ще направим това или онова.
En lugar de lo cual deberíais decir: Si el Señor quisiere, y si viviéremos, haremos esto o aquello.
16 Но сега славно ви е да се хвалите. Всяка такава хвалба е зло.
Mas ahora triunfáis en vuestras soberbias. Toda gloria semejante es mala.
17 Прочее, ако някой знае да прави добро и не го прави, грях е нему.
El pecado, pues, está en aquel que sabe hacer lo bueno, y no lo hace.
