Яков 4
1 Отгде произлизат боеве, и отгде крамоли, между вас? Не от там ли, от вашите сласти, които воюват в телесните ви части?
What causes wars and contentions among you? Is it not the cravings which are ever at war within you for various pleasures?
2 Пожелавате, но нямате; ревнувате и завиждате, но не можете да получите; карате се и се биете; но нямате, защо не просите
You covet things and yet cannot get them; you commit murder; you have passionate desires and yet cannot gain your end; you begin to fight and make war. You have not, because you do not pray;
3 Просите и не получавате, защото зле просите, за да иждивявате в сластите си.
or you pray and yet do not receive, because you pray wrongly, your object being to waste what you get on some pleasure or another.
4 Прелюлбодейци! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога.
You unfaithful women, do you not know that friendship with the world means enmity to God? Therefore whoever is bent on being friendly with the world makes himself an enemy to God.
5 Или мислите, че без нужда казва писанието, че Бог и до завист ревнува за духа, който е турил да живее в нас?
Or do you suppose that it is to no purpose that the Scripture says, "The Spirit which He has caused to dwell in our hearts yearns jealously over us"?
6 Но Той дава една голяма благодат; затова казва: "Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат".
But He gives more abundant grace, as is implied in His saying, "God sets Himself against the haughty, but to the lowly He gives grace."
7 И тъй, покорявай се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас.
Submit therefore to God: resist the Devil, and he will flee from you.
8 Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и Той до вас. Измивайте си ръцете, вие грешни, очиствайте сърцата си, вие колебливи.
Draw near to God, and He will draw near to you. Cleanse your hands, you sinners, and make your hearts pure, you who are half-hearted towards God.
9 Тъжете, ридайте и плачете; смехът ви нека се обърне на плач, и радостта ви в тъга.
Afflict yourselves and mourn and weep aloud; let your laughter be turned into grief, and your gladness into shame.
10 Смирявайте се, пред Господа, и Той ще ви възвишава,
Humble yourselves in the presence of the Lord, and He will exalt you.
11 Не се одумвайте един друг, братя; който одумва брата или съди брата си, одумва закона и съди закона; а ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, но съдия.
Do not speak evil of one another, brethren. The man who speaks evil of a brother-man or judges his brother-man speaks evil of the Law and judges the Law. But if you judge the Law, you are no longer one who obeys the Law, but one who judges it.
12 Само един е законодател и съдия, Който може да спаси и да погуби; а ти кой си та съдиш ближния си?
The only real Lawgiver and Judge is He who is able to save or to destroy. Who are you to sit in judgement on your fellow man?
13 Слушайте сега вие, които казвате: Днес или утре ще отидем в еди-кой-си град, ще преседим там една година, и ще търгуваме и ще спечелим,
Come, you who say, "To-day or to-morrow we will go to this or that city, and spend a year there and carry on a successful business,"
14 когато вие не знаете какво ще бъде утре. Що е животът ви? Защото вие сте пара, която се явява, и после изчезва.
when, all the while, you do not even know what will happen to-morrow. For what is the nature of your life? Why, it is but a mist, which appears for a short time and then is seen no more.
15 Вместо това, вие тепърва да казвате: Ако ще Господ, ние ще живеем и ще направим това или онова.
Instead of that you ought to say, "If it is the Lord's will, we shall live and do this or that."
16 Но сега славно ви е да се хвалите. Всяка такава хвалба е зло.
But, as the case stands, it is in mere self-confidence that you boast: all such boasting is evil.
17 Прочее, ако някой знае да прави добро и не го прави, грях е нему.
If, however, a man knows what it is right to do and yet does not do it, he commits a sin.
