Яков 3
1 Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждане.
My brethren, be not many masters, knowing that we shall receive the greater condemnation.
2 Защото всички ние в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.
For in many things we offend all. If any man offend not in word, the same [is] a perfect man, [and] able also to bridle the whole body.
3 Ето, ние туряме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло.
Behold, we put bits in the horses’ mouths, that they may obey us; and we turn about their whole body.
4 Ето, и корабите, ако да са толкова големи, и се тласкат от силни ветрове, пак с твърде малко кормило се обръщат на където желае кормчията.
Behold also the ships, which though [they be] so great, and [are] driven of fierce winds, yet are they turned about with a very small helm, whithersoever the governor listeth.
5 Така и езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, колко много вещество запалва!
Even so the tongue is a little member, and boasteth great things. Behold, how great a matter a little fire kindleth!
6 И езикът, тоя цял свят от нечестие, е огън. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота, ни, а сам той се запалва от пъкъла. (Geenna g1067)
And the tongue [is] a fire, a world of iniquity: so is the tongue among our members, that it defileth the whole body, and setteth on fire the course of nature; and it is set on fire of hell. (Geenna g1067)
7 Защото всякакъв вид зверове, птици, гадини, и морски животни се укротяват и укротени са били от човечеството;
For every kind of beasts, and of birds, and of serpents, and of things in the sea, is tamed, and hath been tamed of mankind:
8 но езикът никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова.
But the tongue can no man tame; [it is] an unruly evil, full of deadly poison.
9 С него благославяме Господа и Отца, и с него кълнем човеците създадени по Божие подобие!
Therewith bless we God, even the Father; and therewith curse we men, which are made after the similitude of God.
10 От същите уста излизат благословения и проклятия! Братя мои, не трябва това така да бъде.
Out of the same mouth proceedeth blessing and cursing. My brethren, these things ought not so to be.
11 Изворът пуща ли от същото отверстие сладка и горчива вода?
Doth a fountain send forth at the same place sweet [water] and bitter?
12 Възможно ли е, братя мои смоковницата да роди маслини, или лозата смокини? Така също не може солената вода да дава сладка.
Can the fig tree, my brethren, bear olive berries? either a vine, figs? so [can] no fountain both yield salt water and fresh.
13 Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрият си живот, с кротостта на мъдростта.
Who [is] a wise man and endued with knowledge among you? let him shew out of a good conversation his works with meekness of wisdom.
14 Но ако в сърцето си имате горчива завист и крамолничество, не се хвалете и не лъжете против истината.
But if ye have bitter envying and strife in your hearts, glory not, and lie not against the truth.
15 Това не е мъдрост, която слиза отгоре, но е земна, животинска, бесовска;
This wisdom descendeth not from above, but [is] earthly, sensual, devilish.
16 защото, гдето има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо.
For where envying and strife [is], there [is] confusion and every evil work.
17 Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротко умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна.
But the wisdom that is from above is first pure, then peaceable, gentle, [and] easy to be intreated, full of mercy and good fruits, without partiality, and without hypocrisy.
18 А плодът на правдата се сее с мир от миротворците.
And the fruit of righteousness is sown in peace of them that make peace.
