Яков 3
1 Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждане.
Bratři, nevytýkejte tak horlivě chyby druhým, vždyť chybujeme všichni. Jestliže budeme jednat špatně jakožto učitelé, náš trest bude o to přísnější. Kdo umí zkrotit svůj jazyk, dokazuje, že je zralý člověk a umí ovládat sám sebe.
2 Защото всички ние в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.
3 Ето, ние туряме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло.
I velkého koně donutíte k poslušnosti, jestliže mu do huby vložíte nepatrné udidlo.
4 Ето, и корабите, ако да са толкова големи, и се тласкат от силни ветрове, пак с твърде малко кормило се обръщат на където желае кормчията.
Nebo taková loď: i když je velká a žene ji silný vítr, kormidelník ji ovládá malým kormidlem.
5 Така и езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, колко много вещество запалва!
Jazyk je také nepatrný, a přesto může způsobit velké věci. Od malého plaménku může shořet celý les.
6 И езикът, тоя цял свят от нечестие, е огън. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота, ни, а сам той се запалва от пъкъла. (Geenna g1067)
A jazyk je takový plamének. Zapálen hříchem může způsobit v duši člověka i v jeho okolí mnoho zla. (Geenna g1067)
7 Защото всякакъв вид зверове, птици, гадини, и морски животни се укротяват и укротени са били от човечеството;
Člověk umí zkrotit různé druhy zvířat, ptáků, plazů i mořských živočichů,
8 но езикът никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова.
ale svůj vlastní jazyk zkrotit nedovede. Co jednou vysloví zlého, vymkne se jeho vůli a šíří se to jako smrtelný jed.
9 С него благославяме Господа и Отца, и с него кълнем човеците създадени по Божие подобие!
Bratři, jedním a týmž jazykem nelze chválit nebeského Otce a zároveň nenávistně útočit na lidi, jeho děti.
10 От същите уста излизат благословения и проклятия! Братя мои, не трябва това така да бъде.
11 Изворът пуща ли от същото отверстие сладка и горчива вода?
Tak jako z jednoho pramene nevyvěrá zároveň sladká a hořká voda, tak nemůže ani z jedněch úst vycházet chvála a osočování.
12 Възможно ли е, братя мои смоковницата да роди маслини, или лозата смокини? Така също не може солената вода да дава сладка.
Cožpak si můžete natrhat olivy z fíkovníku a fíky z vinné révy?
13 Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрият си живот, с кротостта на мъдростта.
Pokládá se někdo za moudrého a zkušeného? Ať tedy prokáže svou moudrost jemným a krásným jednáním.
14 Но ако в сърцето си имате горчива завист и крамолничество, не се хвалете и не лъжете против истината.
Máte-li však v srdci plno hořkosti, závisti a sobectví, nechlubte se moudrostí, protože to se nesrovnává.
15 Това не е мъдрост, която слиза отгоре, но е земна, животинска, бесовска;
Vaše myšlení neovládá Bůh, nýbrž vaše pudy a ďábel.
16 защото, гдето има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо.
Vždyť tam, kde se objeví závist a sobecké zájmy, objeví se též nesvár a jiné zlo.
17 Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротко умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна.
Moudrost pocházející od Boha je především čistá, mírumilovná, laskavá a ústupná. Je vždy milosrdná a vede k dobrým skutkům. Je upřímná a bez jakéhokoliv pokrytectví.
18 А плодът на правдата се сее с мир от миротворците.
Bohu se líbí ti, kdo šíří pokoj.
