Яков 2
1 Братя мои, да не държите вярата на прославения наш Господ Исус Христос с лицеприятие.
My friends, are you really trying to combine faith in Jesus Christ, our glorified Lord, with discrimination?
2 Защото, ако влезе в синагогата ви човек с златен пръстен и с хубави дрехи, а влезе и сиромах с оплескани дрехи,
Suppose a visitor should enter your synagogue, with gold rings and in grand clothes, and suppose a poor man should come in also, in shabby clothes,
3 и погледете с почит към оня, който е с хубави дрехи, та речете: Ти седни тука на добро място; а на сиромаха речете: Ти стой там, или: Седни до подножието ми,
and you show more respect to the visitor who is wearing grand clothes, and say – ‘There is a good seat for you here,’ but to the poor man – ‘You must stand; or sit down there by my footstool,’
4 не правите ли различия помежду си, и не ставате ли пристрастни съдии?
Haven’t you made distinctions among yourselves, and used evil standards of judgement?
5 Слушайте любезни ми братя: Не избра ли Бог ония, които от сиромаси в светски неща, богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тия, които Го любят?
Listen, my dear friends. Has not God chosen those who are poor in the things of this world to be rich through their faith, and to possess the kingdom which he has promised to those who love him?
6 А вие опозорихте сиромаха. Нали богатите ви угнетяват и сами ви влачат по съдилища?
But you – you insult the poor man! Isn’t it the rich who oppress you? Isn’t it they who drag you into law courts?
7 Нали те хулят почтеното име, с което се именувате?
Isn’t it they who malign that honourable name spoken over you at your baptism?
8 Обаче, ако изпълнявате царският закон, според писанието: Да обичаш ближният си като себе си, добре правите.
If you keep the royal law which runs – “You must love your neighbour as you love yourself,” you are doing right;
9 Но ако гледате на лице, грях правите, и от закона се осъждате като престъпници.
but, if you discriminate, you commit a sin, and stand convicted by that same law of being offenders against it.
10 Защото, който опази целия закон, а сгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.
For a person who has laid the Law, as a whole, to heart, but has failed in one particular, is accountable for breaking all its provisions.
11 Понеже Оня, Който е рекъл: Не прелюбодействувай, рекъл е и: Не убивай, тъй че, ако не прелюбодействуваш, а пък убиваш, станал си престъпник на закона.
He who said “You must not commit adultery” also said “You must not murder.” If, then, you commit murder but not adultery, you are still an offender against the Law.
12 Така говорете и така постъпвайте като човеци, които ще бъдат осъдени по закона на свободата.
Therefore, speak and act as people who are to be judged by the “Law of freedom.”
13 Защото съдът е немилостив към този, който е показал милост. Милостта тържествува над съда.
For there will be justice without mercy for the person who has not acted mercifully. Mercy triumphs over Justice.
14 Каква полза братя мои, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?
My friends, what good is it if someone claims that they have faith, but they do not prove it by actions? Can such faith save them?
15 Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна,
Suppose some brother or sister should be in need of clothes and of daily bread,
16 и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?
and one of you says to them – ‘Go, and peace be with you; keep warm and eat well!’ and yet you do not actually give them the necessities of life, what good would it be to them?
17 Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.
In just the same way faith, if not followed by actions, is, by itself, a lifeless thing.
18 Но ще рече някой: Ти имаш вяра, а пък аз имам дела; ако можеш, покажи ми вярата си без дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.
Someone, indeed, may say – ‘You are a man of faith, and I am a man of action.’ ‘Then show me your faith,’ I reply, ‘apart from any actions, and I will show you my faith by my actions.’
19 Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят.
It is a part of your faith, is it not, that there is one God? Good; yet even the demons have that faith, and tremble at the thought.
20 Обаче искаш ли да познаеш, о суетни човече, че вяра без дела е безплодна?
Now do you really want to understand, fool, how it is that faith without actions leads to nothing?
21 Авраам, нашият отец, не оправда ли се чрез дела като принесе сина си Исаака на жертвеника?
Look at our ancestor, Abraham. Was he not justified by his actions after he had offered his son, Isaac, on the altar?
22 Ти виждаш, че вярата действуваше заедно с делата му, и че от делата се усъвършенствува вярата;
You see how, in his case, faith and actions went together; that his faith was perfected as the result of his actions;
23 и изпълни се писанието, което казва: Аврам повярва в Бога; и това му се вмени за правда и се нарече Божий приятел.
and that in this way the words of scripture came true – ‘Abraham believed God, and that was regarded by God as righteousness,’ and ‘He was called the friend of God.’
24 Виждате, че чрез дела се оправдава човек, а не само чрез вяра.
You see, then, that a person is justified by actions, and not by faith alone.
25 Така също блудницата Раав не оправда ли се чрез дела, когато прие пратеници и ги изпрати бърже през друг път?
Wasn’t it the same with the prostitute, Rahab? Was she not justified by her actions, after she had welcomed the messengers and helped them escape by another road?
26 Защото, както тялото отделено от духа е мъртво, така и вярата отделена от дела е мъртва.
Just as a body is dead without a spirit, so faith is dead without actions.
