Яков 2
1 Братя мои, да не държите вярата на прославения наш Господ Исус Христос с лицеприятие.
My brethren, hold not the faith of our Lord of glory, Jesus Christ, with respect of persons.
2 Защото, ако влезе в синагогата ви човек с златен пръстен и с хубави дрехи, а влезе и сиромах с оплескани дрехи,
For if there come into your assembly a man with a gold ring, in splendid apparel, and there come in also a poor man in vile raiment,
3 и погледете с почит към оня, който е с хубави дрехи, та речете: Ти седни тука на добро място; а на сиромаха речете: Ти стой там, или: Седни до подножието ми,
and ye have respect to him that weareth the splendid apparel, and say, Sit thou here in a good place, and say to the poor man, Stand thou there, or, Sit under my footstool,
4 не правите ли различия помежду си, и не ставате ли пристрастни съдии?
have ye not been partial among yourselves, and become judges with evil thoughts?
5 Слушайте любезни ми братя: Не избра ли Бог ония, които от сиромаси в светски неща, богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тия, които Го любят?
Hearken, my beloved brethren. Did not God choose the poor as to the world to be rich in faith, and heirs of the kingdom which he promised to them that love him?
6 А вие опозорихте сиромаха. Нали богатите ви угнетяват и сами ви влачат по съдилища?
but ye have despised the poor man. Do not the rich oppress you, and do not they drag you before the judgment-seats?
7 Нали те хулят почтеното име, с което се именувате?
Do not they blaspheme the worthy name by which ye are called?
8 Обаче, ако изпълнявате царският закон, според писанието: Да обичаш ближният си като себе си, добре правите.
If indeed ye fulfill the royal law, according to the scripture, “Thou shalt love thy neighbor as thyself,” ye do well.
9 Но ако гледате на лице, грях правите, и от закона се осъждате като престъпници.
But if ye have respect to persons, ye commit sin, and are convicted by the law as transgressors.
10 Защото, който опази целия закон, а сгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.
For whoever hath kept the whole law, and yet hath offended in one point, hath become guilty of all.
11 Понеже Оня, Който е рекъл: Не прелюбодействувай, рекъл е и: Не убивай, тъй че, ако не прелюбодействуваш, а пък убиваш, станал си престъпник на закона.
For he who said, “Do not commit adultery,” said also, “Do not kill.” Now if thou commit no adultery, yet if thou kill, thou hast become a transgressor of the law.
12 Така говорете и така постъпвайте като човеци, които ще бъдат осъдени по закона на свободата.
So speak, and so do, as they that shall be judged by the law of liberty.
13 Защото съдът е немилостив към този, който е показал милост. Милостта тържествува над съда.
For the judgment shall be without mercy to him that showed no mercy. Mercy glorieth against judgment.
14 Каква полза братя мои, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?
What doth it profit, my brethren, if any one say that he hath faith, and have not works? Can his faith save him?
15 Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна,
If a brother or sister be naked, and destitute of daily food,
16 и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?
and one of you say to them, Depart in peace, be warmed and be filled, notwithstanding ye give them not the things needful for the body, what doth it profit?
17 Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.
So also faith, if it hath not works, is dead in itself.
18 Но ще рече някой: Ти имаш вяра, а пък аз имам дела; ако можеш, покажи ми вярата си без дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.
But some one will say, Thou hast faith, and I have works; show me thy faith without works, and I will show thee my faith by my works.
19 Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят.
Thou believest that God is one; thou doest well; the demons also believe, and tremble.
20 Обаче искаш ли да познаеш, о суетни човече, че вяра без дела е безплодна?
But wilt thou know, O vain man, that faith without works is idle?
21 Авраам, нашият отец, не оправда ли се чрез дела като принесе сина си Исаака на жертвеника?
Was not Abraham our father accepted as righteous through works, when he offered Isaac his son upon the altar?
22 Ти виждаш, че вярата действуваше заедно с делата му, и че от делата се усъвършенствува вярата;
Thou seest that faith wrought with his works, and by works was faith made perfect.
23 и изпълни се писанието, което казва: Аврам повярва в Бога; и това му се вмени за правда и се нарече Божий приятел.
And the scripture was fulfilled, which saith, “Abraham believed God, and it was reckoned to him for righteousness;” and he was called the friend of God.
24 Виждате, че чрез дела се оправдава човек, а не само чрез вяра.
Ye see that by works a man is accounted as righteous, and not by faith only.
25 Така също блудницата Раав не оправда ли се чрез дела, когато прие пратеници и ги изпрати бърже през друг път?
And in like manner was not also Rahab the harlot accounted as righteous through works, when she received the messengers, and sent them out another way?
26 Защото, както тялото отделено от духа е мъртво, така и вярата отделена от дела е мъртва.
For as the body without the spirit is dead, so also faith without works is dead.
