Яков 2
1 Братя мои, да не държите вярата на прославения наш Господ Исус Христос с лицеприятие.
My brothers, do not hold the faith of the Lord Jesus, the Lord of Glory, in a spirit of caste.
2 Защото, ако влезе в синагогата ви човек с златен пръстен и с хубави дрехи, а влезе и сиромах с оплескани дрехи,
Suppose a man comes into your synagogue with a gold ring and dazzling clothes, and suppose a poor man comes in, also, in shabby clothes,
3 и погледете с почит към оня, който е с хубави дрехи, та речете: Ти седни тука на добро място; а на сиромаха речете: Ти стой там, или: Седни до подножието ми,
and you look up to him who wears the fine clothing, and say to him, "Sit here in this fine place!" and to the poor man you say, "Stand there!" or "Sit on the floor at my feet!"
4 не правите ли различия помежду си, и не ставате ли пристрастни съдии?
are you not drawing distinctions among yourselves, and have you not become judges with evil thoughts?
5 Слушайте любезни ми братя: Не избра ли Бог ония, които от сиромаси в светски неща, богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тия, които Го любят?
Listen, my dear brothers, has not God chosen the poor of this world to be rich in faith, and to inherit the kingdom which he has promised to those who love him?
6 А вие опозорихте сиромаха. Нали богатите ви угнетяват и сами ви влачат по съдилища?
But you have dishonored the poor man. Do not the rich oppress you and drag you to court?
7 Нали те хулят почтеното име, с което се именувате?
Are they not blaspheming that glorious Name by which you are called?
8 Обаче, ако изпълнявате царският закон, според писанието: Да обичаш ближният си като себе си, добре правите.
If you are keeping the royal law, which says, Thou shalt love thy neighbor as thou dost thyself, you are doing well.
9 Но ако гледате на лице, грях правите, и от закона се осъждате като престъпници.
If you have the spirit of caste you are committing sin, and are convicted by the Law as transgressors.
10 Защото, който опази целия закон, а сгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.
For if a man keeps the whole of the Law, and yet stumbles in one point, he is guilty of all.
11 Понеже Оня, Който е рекъл: Не прелюбодействувай, рекъл е и: Не убивай, тъй че, ако не прелюбодействуваш, а пък убиваш, станал си престъпник на закона.
For he who said, Do not commit adultery, said also, Do not Kill. Now if you do not commit adultery, but if you do kill, you have transgressed the Law.
12 Така говорете и така постъпвайте като човеци, които ще бъдат осъдени по закона на свободата.
So speak and act like men who are to be judged by the law of liberty.
13 Защото съдът е немилостив към този, който е показал милост. Милостта тържествува над съда.
For judgment is without mercy to the man who has showed no mercy. but mercy glories in the face of judgment.
14 Каква полза братя мои, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?
My brothers, what good is it if any one says that he has faith, if he has no deeds? Can such faith save him?
15 Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна,
If a brother or sister be naked and in need of daily food,
16 и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?
and one of you says to them, "Depart in peace, find warmth and food for yourselves," but at the same time you do not give the necessaries of the body, what good would that do them?
17 Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.
In just the same way faith, if it have not deeds, is by itself a lifeless thing.
18 Но ще рече някой: Ти имаш вяра, а пък аз имам дела; ако можеш, покажи ми вярата си без дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.
Some one indeed may say, "You have faith, and I have deeds." "Then show me your faith," I answer, "apart from any deeds, and I will show you my faith by my deeds."
19 Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят.
You believe that God is one? You do well; even the demons believe, and they shudder.
20 Обаче искаш ли да познаеш, о суетни човече, че вяра без дела е безплодна?
But do you want to be convinced, O foolish man, that faith apart from deeds is barren?
21 Авраам, нашият отец, не оправда ли се чрез дела като принесе сина си Исаака на жертвеника?
Was not Abraham our ancestor justified by deeds, in that he offered up Isaac, his son, upon the altar?
22 Ти виждаш, че вярата действуваше заедно с делата му, и че от делата се усъвършенствува вярата;
You see how faith was cooperating with deeds, and faith was made perfect by deeds.
23 и изпълни се писанието, което казва: Аврам повярва в Бога; и това му се вмени за правда и се нарече Божий приятел.
And the Scripture was fulfilled which said, And Abraham believed God, and this was imputed to him as righteousness, and he was called God’s friend.
24 Виждате, че чрез дела се оправдава човек, а не само чрез вяра.
You see, then, that it is by his deeds a man is justified, and not simply by his faith.
25 Така също блудницата Раав не оправда ли се чрез дела, когато прие пратеници и ги изпрати бърже през друг път?
In like manner was not Rahab, the harlot, justified by her deeds, in the fact that she received the messengers and sent them forth by another way?
26 Защото, както тялото отделено от духа е мъртво, така и вярата отделена от дела е мъртва.
So just as the body without a spirit is dead, so faith is dead without deeds.
