Яков 1
1 Яков слуга на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесет пръснати племена, поздрав.
Иаков, роб ал луй Думнезеу ши ал Домнулуй Исус Христос, кэтре челе доуэспрезече семинций каре сунт ымпрэштияте: Сэнэтате!
2 Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни,
Фраций мей, сэ привиць ка о маре букурие кынд тречець прин фелурите ынчеркэрь,
3 като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.
ка уний каре штиць кэ ынчеркаря крединцей воастре лукрязэ рэбдаре.
4 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.
Дар рэбдаря требуе сэ-шь факэ десэвыршит лукраря, пентру ка сэ фиць десэвыршиць, ынтреӂь ши сэ ну дучець липсэ де нимик.
5 Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.
Дакэ вреунуя динтре вой ый липсеште ынцелепчуня, с-о чарэ де ла Думнезеу, каре дэ тутурор ку мынэ ларгэ ши фэрэ мустраре, ши еа ый ва фи датэ.
6 Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.
Дар с-о чарэ ку крединцэ, фэрэ сэ се ындояскэ делок, пентру кэ чине се ындоеште сямэнэ ку валул мэрий, тулбурат ши ымпинс де вынт ынкоаче ши ынколо.
7 Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,
Ун астфел де ом сэ ну се аштепте сэ примяскэ чева де ла Домнул,
8 понеже е колеблив и непостоянен във всичките си пътища.
кэч есте ун ом нехотэрыт ши нестаторник ын тоате кэиле сале.
9 Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се въздига,
Фрателе динтр-о старе де жос сэ се лауде ку ынэлцаря луй.
10 а богатият - когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.
Богатул, димпотривэ, сэ се лауде ку смериря луй, кэч ва трече ка флоаря ербий.
11 Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът й окапва, и красотата на изгледа й изчезва: така и богатият ще повехне в пътищата си.
Рэсаре соареле ку кэлдура луй арзэтоаре ши усукэ ярба: флоаря ей каде жос, ши фрумусеця ынфэцишэрий ей пере – аша се ва вештежи богатул ын умблетеле луй.
12 Блажен онзи човек, който издържа изпитня; защото като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят.
Фериче де чел че рабдэ испита. Кэч, дупэ че а фост гэсит бун, ва прими кунуна веций пе каре а фэгэдуит-о Думнезеу челор че-Л юбеск.
13 Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава от зло, и Той никого не изкушава.
Нимень, кынд есте испитит, сэ ну зикэ: „Сунт испитит де Думнезеу.” Кэч Думнезеу ну поате фи испитит ка сэ факэ рэу ши Ел Ынсушь ну испитеште пе нимень.
14 А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст;
Чи фиекаре есте испитит, кынд есте атрас де пофта луй ынсушь ши момит.
15 и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт.
Апой пофта, кынд а зэмислит, дэ наштере пэкатулуй; ши пэкатул, одатэ фэптуит, адуче моартя.
16 Не се заблуждавайте, любезни мои братя;
Ну вэ ыншелаць, пряюбиций мей фраць:
17 Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна.
орьче ни се дэ бун ши орьче дар десэвыршит есте де сус, коборынду-се де ла Татэл луминилор, ын каре ну есте нич скимбаре, нич умбрэ де мутаре.
18 От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.
Ел, де бунэвоя Луй, не-а нэскут прин Кувынтул адевэрулуй, ка сэ фим ун фел де пыргэ а фэптурилор Луй.
19 Вие знаете това, любезни мои братя. Обаче нека човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;
Штиць бине лукрул ачеста, пряюбиций мей фраць! Орьче ом сэ фие грабник ла аскултаре, ынчет ла ворбире, зэбавник ла мыние,
20 защото човешкия гняв не върши Божията правда.
кэч мыния омулуй ну лукрязэ неприхэниря луй Думнезеу.
21 Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви,
Де ачея лепэдаць орьче некурэцие ши орьче ревэрсаре де рэутате ши примиць ку блындеце Кувынтул сэдит ын вой, каре вэ поате мынтуи суфлетеле.
22 Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.
Фиць ымплиниторь ай Кувынтулуй, ну нумай аскултэторь, ыншелынду-вэ сингурь.
23 Защото ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото;
Кэч, дакэ аскултэ чинева Кувынтул ши ну-л ымплинеште ку фапта, сямэнэ ку ун ом каре ышь привеште фаца фиряскэ ынтр-о оглиндэ
24 понеже се огледва, отива си, и завчас забравя какъв бе.
ши, дупэ че с-а привит, плякэ ши уйтэ ындатэ кум ера.
25 Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянствува, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.
Дар чине ышь ва адынчи привириле ын леӂя десэвыршитэ, каре есте леӂя слобозенией, ши ва стэруи ын еа, ну ка ун аскултэтор уйтук, чи ка ун ымплинитор ку фапта, ва фи феричит ын лукраря луй.
26 Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.
Дакэ креде чинева кэ есте релиӂиос ши ну-шь ынфрынязэ лимба, чи ышь ыншалэ инима, релиӂия унуй астфел де ом есте задарникэ.
27 Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света.
Релиӂия куратэ ши неынтинатэ ынаинтя луй Думнезеу, Татэл ностру, есте сэ черчетэм пе орфань ши пе вэдуве ын неказуриле лор ши сэ не пэзим неынтинаць де луме.
