Яков 1
1 Яков слуга на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесет пръснати племена, поздрав.
James, a Servant of God and of the Lord Jesus Christ, greets the Twelve Tribes that are living abroad.
2 Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни,
My Brothers, whatever may be the temptations that beset you from time to time, always regard them as a reason for rejoicing,
3 като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.
knowing, as you do, that the testing of your faith develops endurance.
4 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.
And let endurance do its work perfectly, so that you may be altogether perfect, and in no respect deficient.
5 Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.
If one of you is deficient in wisdom, let him ask wisdom from the God who gives freely to every one without reproaches, and it will be given to him.
6 Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.
But let him ask with confidence, never doubting; for the man who doubts is like a wave of the sea driven hither and thither at the mercy of the wind —
7 Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,
Such a man must not expect that he will receive anything from the Lord,
8 понеже е колеблив и непостоянен във всичките си пътища.
vacillating as he is, irresolute at every turn.
9 Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се въздига,
Let a Brother in humble circumstances be proud of his exalted position, but a rich Brother of his humiliation;
10 а богатият - когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.
for the rich man will pass away ‘like the flower of the grass.’
11 Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът й окапва, и красотата на изгледа й изчезва: така и богатият ще повехне в пътищата си.
As the sun rises, and the hot wind blows, ‘the grass withers, its flower fades,’ and all its beauty is gone. So is it with the rich man. In the midst of his pursuits he will come to an untimely end.
12 Блажен онзи човек, който издържа изпитня; защото като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят.
Blessed is the man who remains firm under temptation, for, when he has stood the test, he will receive the crown of Life, which the Lord has promised to those who love him.
13 Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава от зло, и Той никого не изкушава.
Let no one say, when he is tempted, “It is God who is tempting me!” For God, who cannot be tempted to do wrong, does not himself tempt any one.
14 А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст;
A man is in every case tempted by his own passions — allured and enticed by them.
15 и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт.
Then Passion conceives and gives birth to Sin, and Sin, on reaching maturity, brings forth Death.
16 Не се заблуждавайте, любезни мои братя;
Do not be deceived, my dear Brothers.
17 Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна.
Every good thing given us, and every perfect gift, is from above, and comes down to us from the Maker of the Lights in the heavens, who is himself never subject to change or to eclipse.
18 От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.
Because he so willed, he gave us Life, through the Message of the Truth, so that we should be, as it were, an earnest of still further creations.
19 Вие знаете това, любезни мои братя. Обаче нека човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;
Mark this, my dear Brothers — Let every one be quick to listen, slow to speak, and slow to get angry;
20 защото човешкия гняв не върши Божията правда.
for the anger of man does not forward the righteous purpose of God.
21 Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви,
Therefore, have done with all filthiness and whatever wickedness still remains, and in a humble spirit receive that Message which has been planted in your hearts and is able to save your souls.
22 Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.
Put that Message into practice, and do not merely listen to it — deceiving yourselves.
23 Защото ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото;
For, when any one listens to it and does not practice it, he is like a man looking at his own face in a mirror.
24 понеже се огледва, отива си, и завчас забравя какъв бе.
He looks at himself, then goes on his way,
25 Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянствува, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.
but he who looks carefully into the perfect Law, the Law of Freedom, and continues to do so, not listening to it and then forgetting it, but putting it into practice — that man will be blessed in what he does.
26 Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.
When a man appears to be religious, yet does not bridle his tongue, but imposes upon his own conscience, that man’s religious observances are valueless.
27 Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света.
That religious observance which is pure and spotless in the eyes of God our Father is this — to visit orphans and widows in their trouble, and to keep oneself uncontaminated by the world.
