Исая 9
1 Но на измъчената земя не ще има мрак Както в предишните времена, Когато Той унижи земята Завулон и земята Нефталим; Но в послешните времена ще я направи славна- Нея, която по пътя към езерото, оттатък Иордан, Галилея на народите.
Ali neæe se onako zamraèiti pritiješnjena zemlja kao prije kad se dotaèe zemlje Zavulonove i zemlje Neftalimove, ili kao poslije kad dosaðivaše na putu k moru s one strane Jordana Galileji neznabožaèkoj.
2 Людете, които ходеха в тъмнина, видяха голяма светлина; На ония, които седяха в земя на мрачна сянка Изгря им светлина.
Narod koji hodi u tami vidjeæe vidjelo veliko, i onima koji sjede u zemlji gdje je smrtni sjen zasvijetliæe vidjelo.
3 Умножил си народа, Увеличил си радостта му; Радват се пред Тебе както се радват във време на жътва, Както се радват, когато делят користи.
Umnožio si narod, a nijesi mu uvelièao radosti; ali æe se radovati pred tobom kao što se raduju o žetvi, kao što se vesele kad dijele plijen.
4 Защото Ти си строшил, както в деня на Мадиама, Тежкия им хомот, тоягата за плещите им, И бичът на угнетителя им.
Jer si slomio jaram u kom vucijaše, i štap kojim ga bijahu po pleæima i palicu nasilnika njegova kao u dan Madijanski.
5 Защото всяка чизма на обутия ратник в шума И облеклата валяни в кръв, Ще бъдат за изгаряне и гориво за огън.
Jer æe obuæa svakoga ratnika koji se bije u graji i odijelo u krv uvaljano izgorjeti i biti hrana ognju.
6 Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; И управлението ще бъде на рамото Му; И името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира.
Jer nam se rodi dijete, sin nam se dade, kojemu je vlast na ramenu, i ime æe mu biti: divni, savjetnik, Bog silni, otac vjeèni, knez mirni.
7 Управлението Му и мирът непрастанно ще се увеличават На Давидовия престол и на неговото царство, За да го утвърди и поддържа, Чрез правосъдие и чрез правда, от сега и до века. Ревността на Господа на Силите ще извърши това.
Bez kraja æe rasti vlast i mir na prijestolu Davidovu i u carstvu njegovu da se uredi i utvrdi sudom i pravdom otsada dovijeka. To æe uèiniti revnost Gospoda nad vojskama.
8 Господ изпрати слово на Якова; И то свърхлетя и върху Израиля.
Gospod posla rijeè Jakovu, i ona pade u Izrailju.
9 И всичките люде ще го познаят, Дори до Ефрем и жителите на Самария, Които гордо и с надменно сърце казват:
I znaæe sav narod, Jefrem i stanovnici Samarijski, koji oholo i ponosita srca govore:
10 Кирпичите паднаха, но ние ще съзидаме с дялани камъни; Черниците се изсякоха, но ще ги заменим с кедри.
Padoše opeke, ali æemo mi zidati od tesana kamena; dudovi su posjeèeni, ali æemo mi zamijeniti kedrima.
11 Затова Господ ще подигне отгоре му ония, които се противиха против Расина, И ще възбуди неприятелите му,
Ali æe Gospod podignuti protivnike Resinove na nj, i skupiæe neprijatelje njegove,
12 Сирийците отпред, и филистимците отдире, - И те ще изядат Израиля с отворени уста. При все това, гневът Му не се отвърна, Но ръката Му е още простряна.
Sirce s istoka i Filisteje sa zapada, te æe ždrijeti Izrailja na sva usta. Kod svega toga neæe se odvratiti gnjev njegov, nego æe ruka njegova još biti podignuta.
13 Но пак людете не се връщат към Този, Който ги поразява, Нито търсят Господа на Силите.
Jer se narod neæe obratiti k onomu ko ga bije, i neæe tražiti Gospoda nad vojskama.
14 Затова Господ ще отсече от Израиля в един ден И глава и опашка, палмов клон и тръстика.
Zato æe otsjeæi Gospod Izrailju glavu i rep, granu i situ u jedan dan.
15 (Старецът и почтеният мъж, той е глава; А пророкът, който поучава лъжи, той е опашка).
Starješina i ugledan èovjek to je glava, a prorok koji uèi laž to je rep.
16 Защото водителите на тия люде ги заблуждават, И водените от тях загиват.
Jer koji vode taj narod, oni ga zavode, a koje vode, oni su propali.
17 Затова Господ не ще се зарадва за юношите им, Нито ще се смили за сирачетата и вдовиците им; Понеже те всички са нечестиви и злодейци, И всички уста говорят безумие. При все това, гневът Му не се отвърна, Но ръката Му е още простряна.
Zato se Gospod neæe radovati mladiæima njegovijem, i na sirote njegove i na udovice njegove neæe se smilovati, jer su svikoliki licemjeri i zlikovci, i svaka usta govore nevaljalstvo. Kod svega toga neæe se odvratiti gnjev njegov, nego æe ruka njegova još biti podignuta.
18 Защото беззаконието изгаря като огън, Който пояжда глоговете и тръните; Да! Той пламти в горските гъсталаци, И те се издигат като тежки облаци дим.
Jer æe se razgorjeti bezbožnost kao oganj, koji sažeže èkalj i trnje, pa upali gustu šumu, te otide u dim visoko.
19 От гнева на Господа на Силите земята изгоря И людете ще бъдат като гориво за огън; Никой не жали брата си.
Od gnjeva Gospoda nad vojskama zamraèiæe se zemlja i narod æe biti kao hrana ognju, niko neæe požaliti brata svojega.
20 Човек ще граби отдясно, но ще остане гладен; И ще яде наляво, но не ще са насити! Всеки от тях ще яде месата на своята мишца,
I zgrabiæe s desne strane, pa æe opet biti gladan, i ješæe s lijeve strane, pa se opet neæe nasititi; svaki æe jesti meso od mišice svoje,
21 Манасия Ефрема, и Ефрем Манасия, И то заедно ще бъдат против Юда. При все това, гневът Му не се отвърна, Но ръката Му е още простряна.
Manasija Jefrema, i Jefrem Manasiju, a obojica æe se složiti na Judu. Kod svega toga neæe se odvratiti gnjev njegov, nego æe ruka njegova još biti podignuta.
