Исая 8
1 И Господ ми рече: Вземи си една голяма писателска дъска та пиши на нея с обикновени букви - За Махер-шалал-хаш-база;
И рече ми Господ: Узми књигу велику и напиши у њој писмом човечјим: Брз на плен, хитар на грабеж.
2 и аз си избрах за верни свидетели свещеника Урия и Захария Еверехиевия син.
И узех верне сведоке, Урију свештеника и Захарију сина Јеверехијиног.
3 Прочее, отидох при пророчицата; и тя зачна и роди син. И Господ ми рече: Наречи го Махер-шалал-хаш-баз;
Потом приступих к пророчици, и она затрудне и роди сина. А Господ ми рече: Надени му име: Брз на плен, хитар на грабеж.
4 Защото преди да се научи детето да вика - Татко мой! и - Майко моя! богатството на Дамаск и користите на Самария ще се занесат пред асирийския цар.
Јер пре него дете научи викати: Оче мој и мајко моја, однеће се благо дамаштанско и плен самаријски пред царем асирским.
5 И Господ ми говори пак, казвайки:
И још ми рече Господ говорећи:
6 Понеже тия люде се отказаха от тихо течащите силоамски води, И се радват за Расина и за Ромелиевия син,
Што овај народ не мари за воду силоамску која тече тихо, и радује се Ресину и сину Ремалијином,
7 Затова, ето, Господ възвежда върху тях Силните и големи води на Ефрат, Асирийския цар и всичката му слава; И като прелее всичките си канали И наводни всичките си брегове,
Зато, ево, Господ ће навести на њих воду из реке силну и велику, цара асирског и сву славу његову, те ће изаћи из свих потока својих, и тећи ће поврх свих брегова својих,
8 Ще нахлуе и през Юда, ще наводни и ще прелее, ще стигне до гуша, И прострените му крила ще напълнят Ширината на земята ти, Емануиле.
И навалиће преко Јуде, плавиће и разливаће се и доћи до грла, и крила ће јој се раширити преко свеколике земље твоје, Емануило!
9 Строшете се, народи, бъдете разломени, И (чуйте всички, които сте в далечни страни!) Опашете се; но ще бъдете разломени; Опашете се; но ще бъдете разломени.
Здружујте се, народи, али ћете се потрти; чујте сви који сте у далекој земљи: оружајте се, али ћете се потрти; оружајте се, али ћете се потрти.
10 Съветвайте помежду си, но съветването ще се осуети; Говорете дума, но тя няма да стои; Защото Бог е с нас.
Договарајте се, договор ће вам се разбити: реците реч, неће бити од ње ништа, јер је с нама Бог.
11 Защото така ми говори Господ със силна ръка, И научи ме да не ходя в пътя на тия люде, като каза:
Јер ми овако рече Господ ухвативши ме за руку и опоменувши ме да не идем путем овог народа, говорећи:
12 Да не наречете съюз всичко което тия люде наричат съюз, И да не се боите от това, от което те се боят, Нито да се плашите.
Не говорите "Буна" кад год овај народ каже "Буна", и не бојте се чега се он боји, и не плашите се.
13 Господа на Силите - Него осветете, От Него да се страхувате, и пред Него да треперите.
Господа над војскама светите; и Он нека вам је страх и бојазан.
14 И Той ще бъде за светилище, - Но и за камък, о който да се спъват, и за канара, поради която да се оскърбяват Двата Израилеви дома, - За мрежа и за примка на ерусалимските жители.
И биће вам светиња, а камен за спотицање и стена за саблазан обема домовима Израиљевим, замка и мрежа становницима јерусалимским.
15 И о Него мнозина ще се спънат, ще паднат и ще се съкрушат, И в нея ще се впримчат и ще се уловят.
И спотакнуће се многи и пашће и сатрће се, заплешће се и ухватиће се.
16 Завържи увещанието, Запечатай поуката между учениците Ми.
Свежи сведочанство, запечати закон мојим ученицима.
17 И аз ще чакам Господа, който крие лицето Си от Якововия дом, И на Него ще се надея.
Чекаћу дакле Господа, који је сакрио лице своје од дома Јаковљевог, и уздаћу се у Њ.
18 Ето, аз и децата, които ми е дал Господ, Сме за знамение и за предвещания в Израиля От Господа на Силите, Който обитава на хълма Сион.
Ево ја и деца коју ми је дао Господ јесмо знак и чудо Израиљу од Господа над војскама, који настава на гори Сиону.
19 И когато ви рекат: Допитвайте се до запитвачите на зли духове, И до врачовете, които шепнат и мърморят, отговорете: Не трябва ли един народ да се допита до своя Бог? Ще прибегне ли при мъртвите заради живите?
И ако вам кажу: Питајте враче и гатаре, који шапћу и мрмљају, реците: Не треба ли народ да пита Бога свог? Или ће питати мртве место живих?
20 Нека прибегнат при закона и при свидетелството! Ако не говорят според това слово, Наистина няма зазоряване за тях.
Закон и сведочанство тражите. Ако ли ко не говори тако, њему нема зоре.
21 И ще минат през тая земя зле притискани и изгладнели; И когато огладнеят ще негодуват, Ще злословят царя си и Бога си. И ще погледнат нагоре.
И ходиће по земљи потуцајући се и гладујући; и кад буде гладан, љутиће се и псовати цара свог и Бога свог горе.
22 После ще се върнат в земята, И ето скръб и тъмнина, мрак на измъчване, И широко разпространена черна нощ.
А кад погледа на земљу, а то невоља и мрак и тешка мука, и он загнан у таму.
