Исая 64

1 О да би раздрал Ти небето, да би слязъл, Да биха се стопили планините от присъствието Ти,

“O, no koma ta ginudwam ti langit ket bimmabaka! Nagkintayeg koma dagiti bantay iti presensiam,

2 Както кога огън гори храстите, И огън прави водата да клокочи, За да стане името Ти познато на противниците Ти, И да потреперят народите от присъствието Ти,

a kas iti mapasamak no pasgedan ti apuy ti nagango a kayo, wenno pagbureken ti apuy ti danum. Tapno maammoan dagiti kabusormo ti naganmo, ken agpigerger dagiti nasion iti presensiam!

3 Когато вършиш ужасни дела каквито не очаквахме! О да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти!

Iti napalabas, idi nagaramidka kadagiti nakaskasdaaw a saanmi a ninamnama, bimmabaka, ket nagpigerger dagiti bantay iti presensiam.

4 Защото от древността не се е чуло, До уши не е стигнало. Око не е видяло друг бог, освен Тебе. Да е извършил такива дела за ония, които го чакат.

Sipud pay idi un-una a tiempo, awan ti nakangngeg wenno nakaammo, kasta met nga awan ti mata a nakakita iti aniaman a Dios no di laeng sika, nga agar-aramid kadagiti banbanag a maipaay kenkuana nga agtaltalek kenka.

5 Посрещаш с благост този, който радостно върши правда, Дори ония, които си спомнят за Тебе в пътищата Ти; Ето, Ти си се разгневил, защото ние съгрешихме; Но в Твоите пътища има трайност, и ние ще се спасим.

Umaymo tultulungan dagiti agragrag-o iti panagar-aramidda iti umno, dagiti manglaglagip kadagiti wagasmo ken agtultulnog kadagitoy. Nakaungetka idi nagbasolkami. Kadagiti wagasmo, kanayon a mais-ispalkami.

6 Защото всички станахме като човек нечист, И всичката ни правда е като омърсена дреха; Ние всички вехнем като лист, И нашите беззакония ни завличат както вятъра.

Ta nagbalinkami amin a kasla iti narugit, ken dagiti amin a nalinteg nga aramidmi ket kasla iti pasador. Aminkami ket nalaylay a kasla bulbulong; dagiti nagbasolanmi ket kasla iti angin a mangitayab kadakami.

7 И няма човек, който да призавава името Ти, Който да се пробуди, за да се хване за Тебе; Защото Ти си скрил лицето Си от нас, И стопил си ни, поради беззаконията ни.

Awan iti umaw-awag iti naganmo, a mangikagumaan a kumpet kenka; ta inlemmengmo ti rupam kadakami ken inyawatnakami kadagiti basbasolmi.

8 Но сега Господи, Ти си наш Отец; Ние сме глината, а Ти грънчарят ни; И всички сме дело на Твоята ръка.

Nupay kasta, O Yahweh, sika ti amami; dakami ti pitak. Sika ti agdamdamili kadakami; dakami amin ket aramid ti imam.

9 Недей се гневи силно, Господи. Недей помни вечно беззаконието; Ето, погледни, молим Ти се, Че ние всички сме Твои люде.

Saanka kadi unay a makaunget, O Yahweh, saanmo kadi a lagipen a kanayon dagiti basbasolmi. Pangngaasim ta kitaennakami amin, a tattaom.

10 Твоите свети градове запустяха; Сион запустя. Ерусалим е опустошен.

Nagbalin a let-ang dagiti nasantoan a siudadmo; nagbalin a let-ang ti Sion, nagbalin a langalang ti Jerusalem.

11 Нашият свет и красив дом, Гдето бащите ни Те славословеха, Биде изгорен с огън; И всичките драги нам неща запустяха.

Ti nasantoan ken napintas a templomi, a nagdaydayawan kenka dagiti ammami, ket dinadael ti apuy, ken amin a napateg kadakami ket nadadael.

12 Пред вид на това, ще се въздържиш ли, Господи? Ще мълчиш ли и ще ни наскърбиш ли до крайност?

Kasano a mabaelam pay laeng ti agkedked, O Yahweh? Kasano a mabaelam ti agtalinaed a siuulimek ken itultuloynakami nga ibabain?”