Исая 64
1 О да би раздрал Ти небето, да би слязъл, Да биха се стопили планините от присъствието Ти,
I NA oe e wahi i na lani, a iho hoi ilalo, I hehee na mauna imua o kou alo,
2 Както кога огън гори храстите, И огън прави водата да клокочи, За да стане името Ти познато на противниците Ти, И да потреперят народите от присъствието Ти,
E like me ke ahi i hoa i ka laau liilii, A me ke ahi i hoolapalapa ai i ka wai, I mea e hookaulana'i i kou inoa iwaena o kou poe enemi, I haalulu hoi na lahuikanaka imua o kou alo!
3 Когато вършиш ужасни дела каквито не очаквахме! О да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти!
Me kau i hana'i i na mea weliweli a makou i manao ole ai, No ka mea, iho mai no oe, i hehee na mauna imua o kou alo.
4 Защото от древността не се е чуло, До уши не е стигнало. Око не е видяло друг бог, освен Тебе. Да е извършил такива дела за ония, които го чакат.
Mai ka wa kahiko loa mai, aole i lohe lakou, aole i komo i ka pepeiao, Aole hoi i ike aku ka maka i ke Akua e ae, ke kaawale oe, I hana pela i ka mea kakali ia ia.
5 Посрещаш с благост този, който радостно върши правда, Дори ония, които си спомнят за Тебе в пътищата Ти; Ето, Ти си се разгневил, защото ние съгрешихме; Но в Твоите пътища има трайност, и ние ще се спасим.
Ua kuikahi no oe me ka mea olioli i ka hana i ka pono, Ka mea e hoomanao ia oe ma kou mau aoao; Aia hoi, ua huhu mai no oe, no ka mea, ua hana hewa makou; Maloko o kela mau mea, ua oia mau no, A e hoolaia no hoi makou.
6 Защото всички станахме като човек нечист, И всичката ни правда е като омърсена дреха; Ние всички вехнем като лист, И нашите беззакония ни завличат както вятъра.
Aka, ua like no makou a pau me ka mea haumia, Ua like hoi ko makou pono a pau me ke kapa pea; A mae wale no hoi makou a pau, e like me ka lau; A ua kaikai aku no ko makou hewa ia makou, e like me ka makani.
7 И няма човек, който да призавава името Ти, Който да се пробуди, за да се хване за Тебе; Защото Ти си скрил лицето Си от нас, И стопил си ни, поради беззаконията ни.
Aohe mea i hea aku i kou inoa, A hoala ia ia iho e hooikaika aku ma ou la; No ka mea, ua huna oe i kou maka, mai o makou aku, A ua hoomaule hoi ia makou no ko makou mau hewa.
8 Но сега Господи, Ти си наш Отец; Ние сме глината, а Ти грънчарят ни; И всички сме дело на Твоята ръка.
Ano la, o oe, e Iehova, ko makou Makua, O makou no ka lepo, o oe ko makou potera; A o makou no a pau ka hana a kou lima.
9 Недей се гневи силно, Господи. Недей помни вечно беззаконието; Ето, погледни, молим Ти се, Че ние всички сме Твои люде.
Mai ukiuki nui mai oe, e Iehova, Mai hoomanao mau loa hoi i ka hewa: Aia hoi, ke nonoi aku nei makou ia oe, e nana mai, O makou no a pau kou poe kanaka.
10 Твоите свети градове запустяха; Сион запустя. Ерусалим е опустошен.
Ua lilo no kou mau kulanakauhale laa i waonahele, He waonahele o Ziona, He wahi neoneo o Ierusalema.
11 Нашият свет и красив дом, Гдето бащите ни Те славословеха, Биде изгорен с огън; И всичките драги нам неща запустяха.
O ko makou hale laa, a nani hoi, Kahi a ko makou poe makua i hoonani ai ia oe, Ua pau ia i ke ahi; A ua anaiia hoi ko makou mau mea maikai a pau.
12 Пред вид на това, ще се въздържиш ли, Господи? Ще мълчиш ли и ще ни наскърбиш ли до крайност?
E uumi anei oe ia oe no keia mau mea, e Iehova? E noho ekemu ole anei oe, a e hoopilikia loa mai ia makou?
