Исая 64
1 О да би раздрал Ти небето, да би слязъл, Да биха се стопили планините от присъствието Ти,
愿你裂天而降； 愿山在你面前震动—
2 Както кога огън гори храстите, И огън прави водата да клокочи, За да стане името Ти познато на противниците Ти, И да потреперят народите от присъствието Ти,
好像火烧干柴， 又像火将水烧开， 使你敌人知道你的名， 使列国在你面前发颤！
3 Когато вършиш ужасни дела каквито не очаквахме! О да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти!
你曾行我们不能逆料可畏的事。 那时你降临，山岭在你面前震动。
4 Защото от древността не се е чуло, До уши не е стигнало. Око не е видяло друг бог, освен Тебе. Да е извършил такива дела за ония, които го чакат.
从古以来，人未曾听见、未曾耳闻、未曾眼见 在你以外有什么神为等候他的人行事。
5 Посрещаш с благост този, който радостно върши правда, Дори ония, които си спомнят за Тебе в пътищата Ти; Ето, Ти си се разгневил, защото ние съгрешихме; Но в Твоите пътища има трайност, и ние ще се спасим.
你迎接那欢喜行义、记念你道的人； 你曾发怒，我们仍犯罪； 这景况已久，我们还能得救吗？
6 Защото всички станахме като човек нечист, И всичката ни правда е като омърсена дреха; Ние всички вехнем като лист, И нашите беззакония ни завличат както вятъра.
我们都像不洁净的人； 所有的义都像污秽的衣服。 我们都像叶子渐渐枯干； 我们的罪孽好像风把我们吹去。
7 И няма човек, който да призавава името Ти, Който да се пробуди, за да се хване за Тебе; Защото Ти си скрил лицето Си от нас, И стопил си ни, поради беззаконията ни.
并且无人求告你的名； 无人奋力抓住你。 原来你掩面不顾我们， 使我们因罪孽消化。
8 Но сега Господи, Ти си наш Отец; Ние сме глината, а Ти грънчарят ни; И всички сме дело на Твоята ръка.
耶和华啊，现在你仍是我们的父！ 我们是泥，你是窑匠； 我们都是你手的工作。
9 Недей се гневи силно, Господи. Недей помни вечно беззаконието; Ето, погледни, молим Ти се, Че ние всички сме Твои люде.
耶和华啊，求你不要大发震怒， 也不要永远记念罪孽。 求你垂顾我们， 我们都是你的百姓。
10 Твоите свети градове запустяха; Сион запустя. Ерусалим е опустошен.
你的圣邑变为旷野。 锡安变为旷野； 耶路撒冷成为荒场。
11 Нашият свет и красив дом, Гдето бащите ни Те славословеха, Биде изгорен с огън; И всичките драги нам неща запустяха.
我们圣洁华美的殿— 就是我们列祖赞美你的所在被火焚烧； 我们所羡慕的美地尽都荒废。
12 Пред вид на това, ще се въздържиш ли, Господи? Ще мълчиш ли и ще ни наскърбиш ли до крайност?
耶和华啊，有这些事，你还忍得住吗？ 你仍静默使我们深受苦难吗？
