Исая 64
1 О да би раздрал Ти небето, да би слязъл, Да биха се стопили планините от присъствието Ти,
Oh, van hoa konna nahung kijaldoh jeng’a chule nahung kum suh hita ve leh! Na masanga lhangsang ho jong ti kithing thing jeng diu ahije!
2 Както кога огън гори храстите, И огън прави водата да клокочи, За да стане името Ти познато на противниците Ти, И да потреперят народите от присъствието Ти,
Meiyin thing go akahvama chule twiho asatsah tobang'in, nangma hung chun chitin- namtin kithing uvintin, chutah le na melma ten na minthanna ajeh ahetdoh dingu ahitai.
3 Когато вършиш ужасни дела каквито не очаквахме! О да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти!
Ma sanglaipeh’a na hungkumsuh chun, nangman kidangtah tah kagel phah’u kalval peh in thilho naboldohsa ahije. Hiti chun lhangsangho jong chu akihot jenguve!
4 Защото от древността не се е чуло, До уши не е стигнало. Око не е видяло друг бог, освен Тебе. Да е извършил такива дела за ония, които го чакат.
Ajeh iham itileh vannoi bul kiphu’a patnin, koima’n ajah khahlou, chule Ama ngah jing ho hitobang athil bolpeh umkha lou, mihem koima mitnin nang tobang Pathen hi amukha pouve!
5 Посрещаш с благост този, който радостно върши правда, Дори ония, които си спомнят за Тебе в пътищата Ти; Ето, Ти си се разгневил, защото ние съгрешихме; Но в Твоите пътища има трайност, и ние ще се спасим.
Kipah thanom’a apha bol ho, Pathen ngaisah ho chu kipah’in nakimupi ji'e. Hinla keiho pathen-ngaisah lou kahi jeh’un, kachunguva nalung hang lheh jenge. Keiho chonset bol bol jeng ka hiuvin; keiho tobangbep hi iti ka sochat dingu ham?
6 Защото всички станахме като човек нечист, И всичката ни правда е като омърсена дреха; Ние всички вехнем като лист, И нашите беззакония ни завличат както вятъра.
Keiho hi ka bonchauva achonsea le athenglou chu kahiuve. Ka chonphat thilbol hou jong, imacha dang hilou ponse-namse tobang bou ahi. Khal laiya thingna apul tobang'in keiho kagop pai jiuvin chule kapullha ji tauve, chule hui hung nung tobang'in ka chonset’uvin eipui mang ji tauve.
7 И няма човек, който да призавава името Ти, Който да се пробуди, за да се хване за Тебе; Защото Ти си скрил лицето Си от нас, И стопил си ни, поради беззаконията ни.
Ahivangin na mina taova koima aumpouvin chule na khotona angeh pouve. Hijeh hin, nangma keihoa konin na kihei mangin, chule ka chonset nau lama nei lehei mang tauve.
8 Но сега Господи, Ти си наш Отец; Ние сме глината, а Ти грънчарят ни; И всички сме дело на Твоята ръка.
Chuti hijongleh, Vo Pakai, nangma ka Pa’u nahije. Nangma bel dengpa chu nahin chule keiho leingan kahiuve. Keima ho jouse hi nakhutna neisemu ahije.
9 Недей се гневи силно, Господи. Недей помни вечно беззаконието; Ето, погледни, молим Ти се, Че ние всички сме Твои люде.
Pakai, neilunghan hih beh’uvin. Ka chonsetna ho’u chu geldoh jom jing tahih beh in. Nei hin vetem’un, katao’u ahi, chule keima ho jouse hi namite kahiuve.
10 Твоите свети градове запустяха; Сион запустя. Ерусалим е опустошен.
Na khopi thengho jong suhmangin aumtai. Zion hi gamthip akisoh in; henge, Jerusalem hi amangthah hel ahitai.
11 Нашият свет и красив дом, Гдето бащите ни Те славословеха, Биде изгорен с огън; И всичките драги нам неща запустяха.
Hou’in theng le hoitah, kapu kapa teuvin na vahchoila asah nau mun chu, akihal vam’a ahitai, chule vet hoithei jouse chu kisumang soh’a ahitai.
12 Пред вид на това, ще се въздържиш ли, Господи? Ще мълчиш ли и ще ни наскърбиш ли до крайност?
Hicheng jouse nunga jong hi, Pakai, nangman nei donlou teitei dingu hitam? Thip beh’a naum joma chule nei gimbol dingu hitam?
