Исая 62
1 Заради Сиона няма да млъкна, И заради Ерусалим няма да престана, Догдето не се яви правдата му като сияние, И спасението му като запалено светило.
— «Taki Zionning ⱨǝⱪⱪaniyliⱪi julalinip qaⱪnap qiⱪⱪuqǝ, Uning nijati lawuldawatⱪan mǝx’ǝldǝk qiⱪⱪuqǝ, Zion üqün ⱨeq aram almaymǝn, Yerusalem üqün ⱨǝrgiz süküt ⱪilmaymǝn;
2 Народите ще видят правдата ти, И всичките царе славата ти, И ти ще се наречеш с ново име, Което устата Господни ще нарекат.
Ⱨǝm ǝllǝr sening ⱨǝⱪⱪaniyliⱪingni, Barliⱪ padixaⱨlar xan-xǝripingni kɵridu; Ⱨǝm sǝn Pǝrwǝrdigar Ɵz aƣzi bilǝn sanga ⱪoyidiƣan yengi bir isim bilǝn atilisǝn,
3 Ще бъдеш тъй също славен венец в ръката Господна, Дори царска корона на дланта на твоя Бог.
Xundaⱪla sǝn Pǝrwǝrdigarning ⱪolida turƣan güzǝl bir taj, Hudayingning ⱪolidiki xaⱨanǝ bax qǝmbiriki bolisǝn.
4 Няма вече да се наричаш оставен, Нито ще се нарича вече земята ти пуста; Но ще се наричаш благоволение Мое е в него, И земята ти венчана; Защото Господ благоволи в тебе, и земята ти ще бъде венчана.
Sǝn ikkinqi: «Ajraxⱪan, taxliwetilgǝn» dǝp atalmaysǝn, Zemining ikkinqi: «Wǝyran ⱪilip taxliwetilgǝn» dǝp atalmaydu; Bǝlki sǝn: «Mening huxalliⱪim dǝl uningda!», dǝp atilisǝn, Ⱨǝm zemining: «Nikaⱨlanƣan» dǝp atilidu; Qünki Pǝrwǝrdigar sǝndin huxalliⱪ alidu, Zemining bolsa yatliⱪ bolidu.
5 Защото както момък се жени за мома, Така и твоите люде ще се оженят за тебе; И както младоженецът се радва на невестата, Така и твоят Бог ще се зарадва на тебе.
Qünki yigit ⱪizƣa baƣlanƣandǝk, Oƣulliring sanga baƣlinidu; Toy yigiti ⱪizdin xadlanƣandǝk, Hudaying seningdin xadlinidu.
6 На стените ти, Ерусалиме, поставих стражи, Които никога няма да мълчат, ни денем ни нощем. Вие, които припомнювате на Господа, не замълчавайте,
Mǝn sepilliringda kɵzǝtqilǝrni bekitip ⱪoydum, i Yerusalem, Ular kündüzmu ⱨǝm keqisimu aram almaydu; I Pǝrwǝrdigarni ǝslǝtküqi bolƣanlar, süküt ⱪilmanglar!
7 И не Му давайте почивка, Догдето не утвърди Ерусалим, и догдето не го направи похвален по земята.
U Yerusalemni tikligüqǝ, Uni yǝr-jaⱨanning otturisida rǝⱨmǝt-mǝdⱨiyilǝrning sǝwǝbi ⱪilƣuqǝ, Uningƣa ⱨeq aram bǝrmǝnglar!».
8 Господ се закле в десницата Си и в силната Си мишца, казвайки: Няма да дам вече житото си за храна на неприятелите ти, И чужденците няма да пият виното ти, за което ти си се трудил;
Pǝrwǝrdigar ong ⱪoli ⱨǝm Ɵz küqi bolƣan biliki bilǝn mundaⱪ ⱪǝsǝm iqti: — «Mǝn ziraǝtliringni düxmǝnliringgǝ ozuⱪ boluxⱪa ikkinqi bǝrmǝymǝn; Japa tartip ixligǝn yengi xarabnimu yatlarning pǝrzǝntliri ikkinqi iqmǝydu;
9 Но които го прибират в житницата те ще го ядат И ще хвалят Господа; И които го събират те ще го пият В дворовете на Моето светилище.
Ziraǝtlǝrni orup yiƣⱪanlar ɵzlirila uni yǝp Pǝrwǝrdigarni mǝdⱨiyilǝydu; [Üzümlǝrni] üzgǝnlǝr muⱪǝddǝs ɵyümning sǝynalirida ulardin iqidu».
10 Минете, минете през портите, Пригответе пътя за людете; Изравнете, изравнете друма, Съберете камъните му; Издигнете знаме на племената.
— Ɵtünglar, dǝrwazilardin ɵtünglar! Hǝlⱪning yolini tüz ⱪilip tǝyyarlanglar! Yolni kɵtürünglar, kɵtürünglar; Taxlarni elip taxliwetinglar; Hǝlⱪ-millǝtlǝr üqün [yol kɵrsitidiƣan] bir tuƣni kɵtürünglar.
11 Ето, Господ прогласи до краищата на земята, като каза: Речете на сионовата дъщеря: Ето, Спасителят ти иде; Ето, наградата Му е с Него, И въздаянието Му пред Него.
Mana, Pǝrwǝrdigar jaⱨanning qǝt-yaⱪiliriƣa mundaⱪ dǝp jakarlidi: — Zion ⱪiziƣa mundaⱪ dǝp eytⱪin: — «Ⱪara, sening nijat-ⱪutuluxung keliwatidu! Ⱪara, Uning Ɵzi alƣan mukapiti Ɵzi bilǝn billǝ, Uning Ɵzining in’ami Ɵzigǝ ⱨǝmraⱨ bolidu.
12 И ще ги наричат свет народ, Изкупените от Господа; И ти ще се наричаш издирен, Град неоставен.
Wǝ hǝⱪlǝr ularni: «Pak-muⱪǝddǝs hǝlⱪ», «Pǝrwǝrdigar ⱨǝmjǝmǝtlik ⱪilip ⱪutⱪuzƣanlar» dǝydu; Sǝn bolsang: «Intilip izdǝlgǝn», «Ⱨeq taxliwetilmigǝn xǝⱨǝr» dǝp atilisǝn.
