Исая 62
1 Заради Сиона няма да млъкна, И заради Ерусалим няма да престана, Догдето не се яви правдата му като сияние, И спасението му като запалено светило.
NO Ziona, aole au e noho ekemu ole, A no Ierusalema, aole au e noho hoomaha, A puka aku la kona pono, e like me ka malamalama, A me kona ola, e like me ka lama e a ana.
2 Народите ще видят правдата ти, И всичките царе славата ти, И ти ще се наречеш с ново име, Което устата Господни ще нарекат.
A e ike auanei ko na aina e i kou pono, A o na'lii a pau i kou nani; A e kapaia no hoi oe ma ka inoa hou, Ka mea a ka waha o Iehova e kapa ai.
3 Ще бъдеш тъй също славен венец в ръката Господна, Дори царска корона на дланта на твоя Бог.
E lilo no oe i papale alii nani loa, ma ka lima o Iehova, A i lei alii maikai, ma ka lima o kou Akua.
4 Няма вече да се наричаш оставен, Нито ще се нарича вече земята ти пуста; Но ще се наричаш благоволение Мое е в него, И земята ти венчана; Защото Господ благоволи в тебе, и земята ти ще бъде венчана.
Aole oe e i hou ia, o Azuba; Aole hoi e kapa hou ia kou aina, o Semama; Aka, e kapaia no oe, o Hepeziba, A o kou aina hoi, o Beula; No ka mea, ua aloha mai o Iehova ia oe, A e mareia hoi kou aina.
5 Защото както момък се жени за мома, Така и твоите люде ще се оженят за тебе; И както младоженецът се радва на невестата, Така и твоят Бог ще се зарадва на тебе.
No ka mea, e like me ka mare ana o ke kanaka opiopio i ka wahine puupaa, Pela no e mare ai kau mau keikikane ia oe. E like hoi me ka olioli ana o ke kanemare i ka wahine i mare hou ia, Pela no e olioli ai kou Akua ia oe.
6 На стените ти, Ерусалиме, поставих стражи, Които никога няма да мълчат, ни денем ни нощем. Вие, които припомнювате на Господа, не замълчавайте,
Ua hoonoho wau i poe kiai, maluna o kou mau papohaku, e Ierusalema. A po ka la, a ao ka po, aole lakou e noho ekemu ole; O oukou hoi, ka poe hookaulana ia Iehova, Mai hoomaha oukou ia oukou iho;
7 И не Му давайте почивка, Догдето не утвърди Ерусалим, и догдето не го направи похвален по земята.
Aole hoi e haawi ia ia i ka hoomaha, A hoala hou oia ia Ierusalema, A hoolilo ia ia i mea nani ma ka honua.
8 Господ се закле в десницата Си и в силната Си мишца, казвайки: Няма да дам вече житото си за храна на неприятелите ти, И чужденците няма да пият виното ти, за което ти си се трудил;
Ua hoohiki no o Iehova ma kona lima akau, ma ka lima o kona ikaika hoi; He oiaio, aole au e haawi hou i kau palaoa i mea ai na kou poe enemi, Aole e inu na keiki a ka malihini i kou waina, Ka mea au i hooikaika ai.
9 Но които го прибират в житницата те ще го ядат И ще хвалят Господа; И които го събират те ще го пият В дворовете на Моето светилище.
Aka, o ka poe i hooiliili i ka ai, na lakou ia e ai, A e hoomaikai aku hoi ia Iehova; A o ka poe nana i houluulu i ka waina, Na lakou ia e inu ma ko'u mau pa hoano.
10 Минете, минете през портите, Пригответе пътя за людете; Изравнете, изравнете друма, Съберете камъните му; Издигнете знаме на племената.
E hele ae, e hele ae, a iloko o na pukapa, E hoomakaukau i ke ala no na kanaka; E hoouka, e hoouka i ke kuamoo, E hoopau i na pohaku; E kau hoi i ka hae no na kanaka.
11 Ето, Господ прогласи до краищата на земята, като каза: Речете на сионовата дъщеря: Ето, Спасителят ти иде; Ето, наградата Му е с Него, И въздаянието Му пред Него.
Aia hoi, ua hoolaha aku o Iehova a i na kukulu o ka honua, E i aku oukou i ke kaikamahine o Ziona, Aia hoi, ke hele mai nei kou Ola; Aia hoi, me ia pu no kana uku mai, A o kana ukuhana hoi ma kona alo.
12 И ще ги наричат свет народ, Изкупените от Господа; И ти ще се наричаш издирен, Град неоставен.
A e kapa aku lakou ia poe, He poe kanaka hoano, Ka poe i hoolapanaiia e Iehova; A e kapaia no hoi oe, o Imiia, He kulanakauhale haalele ole ia.
