< Исая 62 >
1 Заради Сиона няма да млъкна, И заради Ерусалим няма да престана, Догдето не се яви правдата му като сияние, И спасението му като запалено светило.
For Zion's sake I will not keep silent, and for Jerusalem's sake I will not rest, until her righteousness go forth as brightness, and her salvation as a lamp that burns.
2 Народите ще видят правдата ти, И всичките царе славата ти, И ти ще се наречеш с ново име, Което устата Господни ще нарекат.
The nations shall see your righteousness, and all kings your glory, and you shall be called by a new name, which the mouth of the LORD shall name.
3 Ще бъдеш тъй също славен венец в ръката Господна, Дори царска корона на дланта на твоя Бог.
You shall also be a crown of beauty in the hand of the LORD, and a royal diadem in the hand of your God.
4 Няма вече да се наричаш оставен, Нито ще се нарича вече земята ти пуста; Но ще се наричаш благоволение Мое е в него, И земята ти венчана; Защото Господ благоволи в тебе, и земята ти ще бъде венчана.
And you shall no more be termed Forsaken; neither shall your land any more be termed Desolate: but you shall be called Hephzibah, and your land Beulah; for the LORD delights in you, and your land shall be married.
5 Защото както момък се жени за мома, Така и твоите люде ще се оженят за тебе; И както младоженецът се радва на невестата, Така и твоят Бог ще се зарадва на тебе.
For just as a young man marries a virgin, so your sons shall marry you; and as the bridegroom rejoices over the bride, so your God will rejoice over you.
6 На стените ти, Ерусалиме, поставих стражи, Които никога няма да мълчат, ни денем ни нощем. Вие, които припомнювате на Господа, не замълчавайте,
I have set watchmen on your walls, Jerusalem; they shall never be silent, day or night. You who call on the LORD, take no rest,
7 И не Му давайте почивка, Догдето не утвърди Ерусалим, и догдето не го направи похвален по земята.
and give him no rest until he establishes and until he makes Jerusalem a praise in the earth.
8 Господ се закле в десницата Си и в силната Си мишца, казвайки: Няма да дам вече житото си за храна на неприятелите ти, И чужденците няма да пият виното ти, за което ти си се трудил;
The LORD has sworn by his right hand, and by the arm of his strength, "Surely I will no more give your grain to be food for your enemies; and foreigners shall not drink your new wine, for which you have labored:
9 Но които го прибират в житницата те ще го ядат И ще хвалят Господа; И които го събират те ще го пият В дворовете на Моето светилище.
but those who have garnered it shall eat it, and praise the LORD; and those who have gathered it shall drink it in the courts of my sanctuary."
10 Минете, минете през портите, Пригответе пътя за людете; Изравнете, изравнете друма, Съберете камъните му; Издигнете знаме на племената.
Go through the gates, prepare the way of the people. Build up, build up the highway. Gather out the stones. Lift up a banner for the peoples.
11 Ето, Господ прогласи до краищата на земята, като каза: Речете на сионовата дъщеря: Ето, Спасителят ти иде; Ето, наградата Му е с Него, И въздаянието Му пред Него.
Look, the LORD has proclaimed to the remotest part of earth, "Say to the daughter of Zion, 'Look, your salvation comes. Look, his reward is with him, and his recompense before him.'"
12 И ще ги наричат свет народ, Изкупените от Господа; И ти ще се наричаш издирен, Град неоставен.
They shall call them The holy people, The redeemed of the LORD: and you shall be called Sought out, A city not forsaken.