Исая 62
1 Заради Сиона няма да млъкна, И заради Ерусалим няма да престана, Догдето не се яви правдата му като сияние, И спасението му като запалено светило.
For Zion’s sake will I not hold my peace, and for Jerusalem’s sake I will not rest, until the righteousness thereof go forth as brightness, and the salvation thereof as a lamp that burneth.
2 Народите ще видят правдата ти, И всичките царе славата ти, И ти ще се наречеш с ново име, Което устата Господни ще нарекат.
And the Gentiles shall see thy righteousness, and all kings thy glory: and thou shalt be called by a new name, which the mouth of Yhwh shall name.
3 Ще бъдеш тъй също славен венец в ръката Господна, Дори царска корона на дланта на твоя Бог.
Thou shalt also be a crown of glory in the hand of Yhwh, and a royal diadem in the hand of thy God.
4 Няма вече да се наричаш оставен, Нито ще се нарича вече земята ти пуста; Но ще се наричаш благоволение Мое е в него, И земята ти венчана; Защото Господ благоволи в тебе, и земята ти ще бъде венчана.
Thou shalt no more be termed Forsaken; neither shall thy land any more be termed Desolate: but thou shalt be called Hephzi–bah, and thy land Beulah: for Yhwh delighteth in thee, and thy land shall be married.
5 Защото както момък се жени за мома, Така и твоите люде ще се оженят за тебе; И както младоженецът се радва на невестата, Така и твоят Бог ще се зарадва на тебе.
For as a young man marrieth a virgin, so shall thy sons marry thee: and as the bridegroom rejoiceth over the bride, so shall thy God rejoice over thee.
6 На стените ти, Ерусалиме, поставих стражи, Които никога няма да мълчат, ни денем ни нощем. Вие, които припомнювате на Господа, не замълчавайте,
I have set watchmen upon thy walls, O Jerusalem, which shall never hold their peace day nor night: ye that make mention of Yhwh, keep not silence,
7 И не Му давайте почивка, Догдето не утвърди Ерусалим, и догдето не го направи похвален по земята.
And give him no rest, till he establish, and till he make Jerusalem a praise in the earth.
8 Господ се закле в десницата Си и в силната Си мишца, казвайки: Няма да дам вече житото си за храна на неприятелите ти, И чужденците няма да пият виното ти, за което ти си се трудил;
Yhwh hath sworn by his right hand, and by the arm of his strength, Surely I will no more give thy grain to be meat for thine enemies; and the sons of the stranger shall not drink thy wine, for the which thou hast laboured:
9 Но които го прибират в житницата те ще го ядат И ще хвалят Господа; И които го събират те ще го пият В дворовете на Моето светилище.
But they that have gathered it shall eat it, and praise Yhwh; and they that have brought it together shall drink it in the courts of my holiness.
10 Минете, минете през портите, Пригответе пътя за людете; Изравнете, изравнете друма, Съберете камъните му; Издигнете знаме на племената.
Go through, go through the gates; prepare ye the way of the people; cast up, cast up the highway; gather out the stones; lift up a standard for the people.
11 Ето, Господ прогласи до краищата на земята, като каза: Речете на сионовата дъщеря: Ето, Спасителят ти иде; Ето, наградата Му е с Него, И въздаянието Му пред Него.
Behold, Yhwh hath proclaimed unto the end of the world, Say ye to the daughter of Zion, Behold, thy salvation cometh; behold, his reward is with him, and his work before him.
12 И ще ги наричат свет народ, Изкупените от Господа; И ти ще се наричаш издирен, Град неоставен.
And they shall call them, The holy people, The redeemed of Yhwh: and thou shalt be called, Sought out, A city not forsaken.
