< Исая 6 >
1 В годината, когато умря цар Озия видях Господа седнал на висок и издигнат престол, и полите Му изпълниха храма.
Ode amoga hina bagade Asaia da bogoi, na da Hina Gode Ea Fisu amoga fila heda: lebe ba: i. E da gado gaguia gadoi amola Ea abula feafeai da Debolo Diasu nabai dagoi.
2 Над Него стояха серафимите, от които всеки имаше по шест крила; с две покриваше лицето си, с две покриваше нозете си, и с две летеше.
Esalebe liligi lalu agoane ba: su, ilia dio da “Selafimi” da Hina Gode Ea esalebe sisiga: le ba: i. Ilia afae afae da ougia gafeyale gala. Ougia aduna amoga ilia da ilia odagi dedeboi. Ougia aduna eno amoga ilia emo dedeboi amola ougia aduna eno amoga ilia da hagili asi.
3 И викаха един към друг, казвайки: - Свет, свет, свет Господ на Силите! Славата Му пълни цялата земя.
Ilia da enoma enoma amane wele sia: su, “Hadigi! Hadigi! Hadigi! Hina Gode Bagadedafa da Hadigi. Osobo bagade da Ea Hadigi Hou Ida: iwane Gala amoga nabai gala.”
4 И основите на праговете се поклатиха от гласа на оня, който викаше, и домът се напълни с дим.
Ilia sia: nababeba: le, logo holei ifa la: ididili amola la: ididili da ugugui amola gagili fea da ugugui. Amola Debolo diasu da mobi amoga nabai ba: i.
5 Тогава рекох: Горко ми, защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни, и живея между люде с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на Силите.
Na da amane sia: i, “Na da bogoma: ne se nabi! Na da wadela: lesi dagoi! Bai na lafi da ledo bagade. Na da wadela: i sia: bagade sia: sa amola na fi amo ganodini na da esala, ilia amola da wadela: i sia: bagade sia: daha. Amola na da na siga, Hina Gode Bagadedafa ba: i dagoi.
6 Тогава долетя при мене един от серафимите, като държеше в ръката си разпален въглен, що бе взел с щипци от олтара.
Amalalu, “Selafimi” afae da dida amoga nenanebe laluso oloda amoga lale, gaguli, nama hagili misi.
7 И като го допря до устата ми, рече: Ето, това се допря до устните ти; и беззаконието ти се отне, и грехът ти се умилостиви.
E da amo laluso amoga na lafi gadofo digili ba: i. Amola e da nama amane sia: i, “Amo laluso da dia lafi gadofo digili ba: i dagoi. Wali dia wadela: i hou hamoiba: le gogosiasu da fadegai dagoi, amola Gode da dia wadela: i hou gogolema: ne olofoi dagoi.”
8 После чух гласа на Господа, който казваше: Кого да пратя? И кой ще отиде за Нас? Тогава рекох: Ето ме, изпрати мене.
Amalalu, na da Hina Gode Ea sia: nabi, amane, “Na da nowa asunasima: bela: ? Nowa da Ninia sia: na ahoasu dunu hamoma: bela: ?” Na da bu adole i, “Na da masunu! Dia na asunasima!”
9 И рече: - Иди кажи на тия люде: С уши непрестанно ще чуете, но няма да схванете, И с очи непрестанно ще видите, но няма да разберете.
Amaiba: le, E da nama masa: ne amola dunu fi ilima amo sia: olelema: ne sia: i, “Dilia da gega nabimu, be dawa: hame lamu. Dilia siga ba: lalumu, be hou hamedafa dawa: mu.”
10 Направи да затлъстее сърцето на тия люде, И направи да натегнат ушите им, и затвори очите им, Дане би да гледат с очите си, и да слушат с ушите си, И да разберат със сърцето си, и да се обърнат та се изцелят.
Amalalu, E da nama amane sia: i, “Di da amo dunu ilia dogo ga: nasima, amola ilia ge ga: ma, amola ilia si dofoma. Ilia da siga ba: sa: besa: le, amola gega nabasa: besa: le, amola ilia dogoga dawa: sa: besa: le, amola ilia Nama sinidigili bu uhisa: besa: le, agoane hamoma.”
11 Тогава рекох: Господи, до кога? И Той отговори: Докато запустеят градовете та да няма жител, И къщите та да няма човек, И страната да запустее съвсем,
Amalalu, na da amane sia: i, “Hina Gode! Eso habodayane amo hou da ba: ma: bela: ?” Amola E bu adole i, “Amo hou da gebe hamonanea, moilai huluane da wadela: lesi dagoi amola dunu afae esalebe hame ba: mu. Diasu huluane da dunu hame, amola soge huluane da wadela: lesi dagoi ba: mu.
12 Докато отдалечи Господ човеците, И напуснатите места всред земята бъдат много.
Amo hou da gebe hamonanea, Hina Gode da dunu huluane mugululi asili huluane soge sedaga asunasi dagoi ba: mu. Amola soge da fisi dagoi ba: mu.
13 Но още ще остане в нея една десета част, И тя ще бъде погризена; Но както на теревинта и дъба Пънът им остава, когато се отсекат, Така светият род ще бъде пъна й.
Amola dunu nabuane ganodini, dunu afae fawane da Isala: ili soge ganodini esalebe ba: mu. Be soge da bu wadela: lesi dagoi ba: mu. Be “ouge” ifa abasea, ifadou da ea bai agoane dialebe ba: sa. Amo defele, Na hadigi hawa: da ifa bai agoane, Isala: ili soge ganodini dialumu. (Ifa dou ea dawa: loma: ne da gaheabolo musu amo Gode Ea fi da hamomu galu.)